Православен  Календар

24 Февруари 2034
Петък от първата седмица на Великия пост

Великденски пост — Без изключения

Богослужебни бележки

  • Преждеосвещена литургия

Почитани светии

  • Свещеномъченик Власий Севастийски
  • преп. Димитрий Прилуцки
  • Свещеномъченик Власий, епископ на Себасте (316)
  • Света Теодора Императрица (867)
  • Преподобен Димитрий от Прилуки (1392)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 3.1-14 (6-ти час)

1Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Иерусалим и от Иуда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа, 2храбър вожд и воин, съдия и пророк, ясновидец и старец, 3петдесетник и велможа, съветник, мъдър художник и изкусен гадател. 4И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях. 5И в народа един ще угнетява другиго, и всякой - своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак - пред велможа. 6Тогава човек ще се хване за брата си, в челядта на баща си, и ще каже: ти имаш одежда, бъди ни вожд, и тия развалини да бъдат под твоя ръка. 7А той с клетва ще каже: не мога изцели раните на обществото; и в моята къща няма ни хляб, ни одежда: не ме правете вожд на народа. 8Тъй се е рушил Иерусалим, и падна Иуда, защото езикът им и делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава. 9Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло. 10Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си; 11а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му. 12Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него. Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш. 13Дигна се Господ на съд, - и стои, за да съди народите. 14Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе: вие опустошихте лозето; плячкосаното от сиромаха е във вашите къщи;

Битие 2.20-3.20 (Вечерня)

20И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен. 21И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. 22И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. 23И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). 24Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът. 25И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

1Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? 2Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, 3само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете. 4Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; 5но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. 6Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. 7Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници. 8И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. 9И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си? 10Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих. 11И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? 12Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох. 13Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох. 14И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; 15и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата. 16На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. 17А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; 18тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; 19с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш. 20И даде Адам на жена си име Ева *, защото тя стана майка на всички живеещи.

Притчи 3.19-34 (Вечерня)

19Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата; 20чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса. 21Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, - 22и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти. 23Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне. 24Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен. 25Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци; 26защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка. 27Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. 28Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.) 29Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе. 30Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло. 31Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му; 32защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение. 33Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя. 34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.

Жития на светиите

Свещеномъченик Власий, епископ на Себасте (316)

Той е роден в провинция Армения и е бил лекар по професия. Репутацията му за святост била толкова голяма, че съгражданите му го избрали за епископ на Себасте в източна Анадола. Въпреки че в този езически град имало малко християни, епископът работел неуморно за паството си, насърчавайки ги да останат твърди по време на жестоките преследвания, които бушували тогава, и посещавайки мъчениците в затвора.

Когато градът остана без християни, всички от които бяха избягали или били убити, епископът, вече възрастен човек, се оттеглил в пещера на планината Аргея и се посветил изцяло на молитвата. Както често се случва, дивите зверове усетили неговата святост и се събрали около пещерата, чакайки тихо той да им даде благословията си или да излекува раните и болестите им.

Преследвачите, които не бяха престанали да търсят епископа, накрая откриха пещерата му и бяха изумени да я видят като втори Едем, с лъвове, тигри, мечки и вълци, които пасяха мирно около нея. Светецът ги посрещна весело и им каза, че е разбрал от видение, че идват за него.

Докато Блазие беше отвеждан обратно в Себасте, мирът и кротостта, които сякаш излъчваше светецът, бяха достатъчни сами по себе си, за да обърнат много езически свидетели към вярата в Христос. Болестите на хора и животни се излекуваха, докато той минаваше покрай тях. Една майка му донесла детето си, което се давело с рибна кост. Светият проврял ръката си в гърлото на детето, извадил рибната кост и се помолил на Господа да му възвърне пълното здраве. (По тази причина на Запад той се призовава за изцеление на заболявания на гърлото).

По време на съда си светият епископ безстрашно изповяда Христос и презря идолите, за което беше жестоко пребит с пръчки и хвърлен в тъмница. Седем жени и две от децата им бяха затворени заедно с него. Жените бяха убити първи след много изтезания. Синаксарионът продължава: „След като не успя да сломи решимостта на Свети Власий, Агриколаус [управителят] го осъди да бъде удавен в езерото. Светият мъченик направи кръстния знак на брега и започна да върви по повърхността на езерото, както Спасителят беше направил на Галилейското езеро. Когато стигна до средата, той покани езичниците да се присъединят към него, ако вярват, че могат да се уповават на боговете си. Шестдесет и осем от тях приеха предизвикателството и се удавиха, докато се появи ярък ангел и покани светеца да се върне на брега, за да получи венеца на славата.“ След това Власий и двете малки деца бяха обезглавени заедно.

Свети Блази е един от най-почитаните лечители както на Изток, така и на Запад. Към него се обръщат за защита от диви зверове и за изцеление от всякакви болести. Главата му се съхранява в манастира Констамониту на Атон.

Света Теодора Императрица (867)

Теодора е била съпруга на император Теофил Иконоборец, но тайно почитала иконите и защитавала другите, които правели същото, до смъртта на императора. След неговата смърт тя бързо възстановила почитането на иконите в църквите из цялата империя, събитие, което се чества в предстоящата Неделя на Православието, първата неделя от Великия пост. Тя управлявала мъдро като регент на младия император Михаил в продължение на петнадесет години: казват, че тя е инициирала мисията на светите Кирил и Методий към славяните. Преди Михаил III да навърши пълнолетие, той бил убеден от Бардас, братът на Теодора, да я свали от трона и да я изпрати в манастир, където тя доживяла живота си в мир и святост.

Когато Константинопол падна, нейните нетленни мощи бяха пренесени в Корфу заедно с тези на Св. Спиридон. Те все още се почитат там.

Има една широко обсъждана STORY, че когато Теофил умирал, императрицата, движена от състрадание към него, извадила от скривалището икона на Божията Майка и я положила върху лицето му; и че Теофил, като дошъл в себе си, целунал святата икона и изповядал истинската вяра, преди да предаде душата си. Други разкази твърдят, че императорът е умрял в ерес. Възможно е светата императрица да е разпространила тази STORY, за да се увери, че починалият й съпруг ще бъде помнен в молитвите на Църквата.

Преподобен Димитрий от Прилуки (1392)

Той встъпил в монашеския живот още като младеж и бил ученик на Свети Сергий Радонежки. След години на монашеско послушание бил ръкоположен за свещеник, след което основал манастир на брега на езерото Прилуки, чиито правила следвали тези на Лаврата на Свети Сергий. Свети Димитрий, който бил изключително красив, винаги скривал лицето си зад монашеската си мантия и никога не разговарял с жени. Веднъж една благородница, подтикната от любопитство, успяла да зърне лицето му в църквата. Тя веднага паднала парализирана на земята. Светецът я попитал: „Дете мое, защо искаше да погледнеш лицето на грешник, който отдавна е мъртъв за света?“ След това й дал няколко наставления за духовния живот и я изпратил изцелена.

С времето Свети Димитрий стана толкова известен в Русия, че потокът от посетители го натоварваше и той се оттегли в необитаема местност, за да живее като отшелник, докато не беше открит и назначен за игумен на близък манастир. Той спазваше постоянен пост, хранеше се само с просфора и вода. Още приживе светецът беше известен с дара си на пророчество, грижата си за бедните и изцеленията си. Веднъж брат му потърсил благословията му, за да търгува с езичниците в далечния север. Той реализирал добра печалба там и помолил за благословия, за да се върне. Този път светецът не му дал благословията си, но брат му все пак тръгнал и бил убит от езичниците.

Към края на живота си Свети Димитър се оттеглил в уединение в килията си. Един ден братята забелязали чудесен аромат на тамян, идващ от килията му, и разбрали, че той е напуснал този живот и е отишъл в небесата. След смъртта си той продължил да върши безброй чудеса, изцелявайки болести (особено чумата) и прогонвайки нашественици.

⚠ Съобщи за неточност