Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 2.3-11
(6-ти час)
3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.
4И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война.
5О, доме Иаковов! Дойдете, и ще ходим в Господня светлина.
6Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци.
7И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне, и колесниците му брой нямат.
8Изпълни се земята му с идоли; те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили.
9И преклони се човекът, и унизи се мъжът, - и Ти не ще им простиш.
10Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие.
11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.
Битие 1.24-2.3 (Вечерня)
24И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.
25И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.
26След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
27И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
28И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.
29И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;
30а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.
31И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.
1Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.
2И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.
3Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.
Притчи 2.1-22 (Вечерня)
1Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми,
2тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление;
3ако призоваваш знанието и викаш към разума;
4ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, -
5ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога.
6Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум;
7Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно;
8Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии.
9Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека.
10Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти,
11тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди,
12за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа,
13от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища;
14от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала,
15чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки;
16за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си,
17която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог.
18Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци;
19никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота.
20Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните;
21защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея;
22а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.
Евреи 7.7-17
(Апостол, Сретение)
7Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.
8Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив.
9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:
10защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.
11И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?
12Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.
13А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;
14защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал.
15И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,
16Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.
17Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".
Лука 2.22-40
(Евангелие, Сретение)
22А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,
23както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;
24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.
26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,
28той Го прегърна, благослови Бога и рече:
29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;
30защото очите ми видяха Твоето спасение,
31що си приготвил пред лицето на всички народи, -
32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
33А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.
34И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, -
35и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.
36Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;
37тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.
38И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.
39И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.
40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.
Жития на светиите
Свети мъченик Никифор (ок. 257)
Свещеникът Саприций и мирянинът Никифор живеели в Антиохия, Сирия. Въпреки че били най-близки приятели, едно несъгласие между тях довело до отчуждение, а след това и до откровена вражда. С времето Никифор дошъл на себе си и осъзнал, че помирението и любовта между братята са ценни в очите на Господа, и изпратил пратеници при Саприций, за да поиска прошка от него в името на Христос. Но пратениците му били отпратени, а Саприций студено отказал всякакво помирение. В същото време той нарушил Господната заповед, като продължил да служи на олтара, без да се опита да сключи мир. Никифор най-накрая отишъл лично и паднал в краката на Саприций, но дори и това не дало резултат.
Скоро избухна преследване на християните и Саприций беше арестуван. Когато той изповяда Христос без страх и колебание и отказа да принесе жертва на идолите дори под мъчения, той беше осъден на обезглавяване. Никифор беше разтревожен, че Саприций може да даде живота си в името на Христос, докато все още е във вражда с брат; и че самият той ще загуби шанса си да сключи мир. Докато Саприций беше воден към мястото на екзекуцията, Никифор падна на колене пред него и извика: „Христови мъченик, прости ми прегрешенията, за които си ми ядосан!“ Въпреки това Саприций хладно отхвърли молбите на бившия си приятел. Поради това, когато палачът вдигна меча си и короната на мъченичеството беше само на секунди разстояние, Бог оттегли благодатта Си от свещеника, който се обърна към палача и заяви готовността си да се поклони на идолите. Никифор, който беше сред свидетелите, го умоляваше да не се отрече от вярата, но думите му не дадоха резултат. Тогава Никифор се обърна към палача и извика: „Аз съм християнин! Вярвам в нашия Господ Иисус Христос, когото той току-що отрече. Пуснете го и ме убийте на негово място!“
Управителят се съгласил и наредил освобождаването на Саприций и екзекуцията на Никифор. Мъченикът радостно положил врата си на дръвника и взел короната, която Саприций беше изхвърлил. Синаксарионът завършва така:
„Когато замина за небето, за да получи венеца на славата, свети Никифор остави на нас, християните, ярък пример за думите, изречени от Светия Дух: Ако предам тялото си на изгаряне, но нямам любов, нищо не печеля (1 Кор. 13:3). Ако не прощавате на хората прегрешенията им, нито вашият небесен Отец ще прости вашите прегрешения… Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 6:15; 7:2).“
Свещеномъченик Петър Дамаскин, епископ на Дамаск (ок. 776)
„Свети Петър е бил епископ на Дамаск по времето на царуването на Константин Копроним (ок. 776 г.) и съвременник на Свети Йоан Дамаскин. Той е бил арестуван по заповед на халифа Валид за това, че е осъждал еретическите учения на мюсюлманите и манихеите. Езикът му е бил отрязан и той е бил изпратен в изгнание в Южна Арабия (Арабия Феликс), където е продължил да проповядва истинската вяра и да служи на светите Тайнства, докато не е получил наградата за трудите си в небесата.“ (Синаксар)
Петър Дамаскински, исихаст (XII в.)
За него се знае малко, освен това, което е записано в „Филокалия“. Свети Никодим, съставител на „Филокалия“, пише, че неговото дело е „обобщение на святото бдение… кръг в кръг, концентрирана „Филокалия“ в рамките на по-обширната „Филокалия“.