Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 1.1-20
(6-ти час)
1Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.
2Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
3Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.
4Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад.
5Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.
6От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.
7Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци.
8И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град.
9Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.
10Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!
11За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.
12Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми?
13Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване!
14Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося.
15И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.
16Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
18Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.
19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
Битие 1.1-13 (Вечерня)
1В начало Бог сътвори небето и земята.
2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13Биде вечер, биде утро - ден трети.
Притчи 1.1-20 (Вечерня)
1Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
2за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
3за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
4да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост.
5Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
6за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
7Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
8Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
9защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
10Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;
11ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,
12жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;
13да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;
14ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", -
15синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,
16защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:
17не напразно се разпъва мрежа пред птици.
18Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.
19Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.
20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
Жития на светиите
Светият ни отец Партений, епископ на Лампсак (IV в.)
Той бил неграмотен рибар, но винаги слушал внимателно четенията от Свещеното Писание в църквата и се стремял да прилага на практика техните учения. Всичко, което спечелвал от занаята си, давал на бедните, без да задържа нищо за себе си. Милосърдието му станало толкова известно, че Филет, епископ на Мелитополис, го ръкоположил за свещеник, възлагайки му да пътува из цялата епархия и да посещава християните. Партений изпълняваше мисията си по възхитителен начин, а многобройните му чудеса и изцеления – дори възкресяване на мъртви – показваха, че Божията благосклонност почиваше върху него. Аскал, митрополит на Кизик, го направи епископ на Лампсак, който по онова време беше почти изцяло езически град. Благодарение на проповедите, молитвите и поста си, с времето Свети Партений обърна целия град към Христос.
Чудесата на изцеление се изливаха от светия епископ толкова надеждно (според Синаксарион), че лекарите на града станаха излишни. Демоните бягаха при приближаването на светеца. Веднъж, когато той заповяда на един демон да напусне един беден човек, духът го помоли: „Дай ми място, където да живея, дори и в свине!“ „Не“, отговори епископът, „но можеш да дойдеш и да се заселиш в мен!“ Демонът избяга, викайки като изгорен: „Как мога да вляза в Божия дом? Велика е силата на християните!“
Веднъж Партений посети Хераклея във Тракия, чийто епископ Хипатиан беше тежко болен. Светецът разкри на епископа, че алчността е истинската причина за болестта му. „Дай на бедните благата, които им отказваш, и ще оздравееш.“ Митрополитът се остави да го занесат в църквата на носилка и публично раздаде всичките си притежания на бедните. Три дни по-късно той се излекува напълно. При напускането на града Партений казал на митрополита, че собствената му смърт наближава, и скоро след завръщането си в Лампсак починал в мир.
Нашият преподобен отец Лука Новият от планината Стирион (ок. 950)
Има ли такова нещо като естествен монах? Свети Лука е роден през 896 г. от благочестиви родители, които произхождали от Егина, но били принудени да се заселят на гръцкия континент поради набезите на сарацините. Още от най-ранните си години той проявявал желание за живот на аскеза и съзерцание, което обикновено се среща само при опитни старейшини. Той се въздържал от всякаква месо, сирене, яйца и деликатеси, пиел само вода и спазвал пълен пост в сряда и петък. Докато пасял добитъка или обработвал семейните ниви, често раздавал храната си и дори дрехите си на бедните, връщайки се у дома гол. Когато баща му починал, той изоставил селскостопанската работа, за да се посвети изцяло на молитвата, постигайки такъв напредък, че често се издигал над земята, докато се молел. След известно време той тайно напусна дома си и влезе в манастир в Атина (тогава беше едва на четиринадесет години), но игуменът го изпрати у дома, след като всяка нощ сънуваше майка му, която със сълзи на очи викаше сина си. Той се върна у дома за известно време, но когато получи нейното разрешение да замине отново, се отправи към монашеския живот. Пътуваше много, живееше като отшелник на различни места, понякога свързан с манастир, а понякога не. Често бил принуждаван да се премества заради множеството посетители, които научавали за неговата святост, независимо колко тайно се опитвал да живее, и идвали при него за молитва, съвет или пророчество. Веднъж живял три години на остров Ампелон; сестра му от време на време му носела хляб, но той раздавал голяма част от него на нуждаещите се или на минаващите моряци. Накрая, с влошено здраве, той се върнал на сушата по молбите на учениците си и се заселил на място, наречено Стирион (което може да е изкривяване на Сотерион), където построил скит.
Свети Лука се разболял през седмата си година в Стирион. Прегърнал учениците си, той ги помолил да се молят за него, пророкувайки, че мястото, където ще умре, един ден ще бъде мястото на голяма църква и манастир; след това той починал в мир и радост.
От гроба му се излъчвало ароматно масло, което било събирано и изгаряно в лампа, а при гроба се случвали много чудеса и изцеления. Както светецът беше предсказал, там били построени две църкви и манастир, а манастирът „Хосиос Лукас“ се превърнал в голямо място за поклонение, какъвто остава и до днес.