Православен  Календар

13 Февруари 2034
Сирни понеделник

Пост — Месопуст

Почитани светии

  • Безсребреници Кир и Йоан
  • Светите чудотворци и безсребърници Кир и Йоан и онези, които са с тях (311)
  • Преподобен Никита, отшелник от Киевските пещери и епископ на Новгород (1108)
  • Марцела от Рим (410)

Библейски четива (Синодален превод)

3 Йоаново 1.1-14 (Апостол)

1Аз, старецът - до възлюбения Гаия, когото истински обичам. 2Възлюбений, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти. 3Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност - как ти ходиш в истината. 4За мене няма по-голяма радост от тая - да чувам, че моите чеда ходят в истината. 5Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците, 6които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога, 7защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците. 8Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината. 9Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. 10Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата. 11Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога. 12За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско. 13Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо, 14а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.

Лука 19.29-40, 22.7-39 (Евангелие)

29И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици 30и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. 31И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу. 32Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. 33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето? 34Те отговориха: то е потребно Господу. 35И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса. 36И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя. 37А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, 38като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! 39И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. 40Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат. 7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, 8и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. 9А те Му рекоха: де искаш да приготвим? 10Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, 11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? 12И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. 13Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата. 14И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, 15и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, 16понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. 17И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, 18защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. 19И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. 20Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. 21Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; 22прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. 23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това. 24А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. 25А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; 26а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. 27Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. 28Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, 29и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, 30за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви. 31И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; 32но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. 33Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт! 34Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. 35И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. 36Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож; 37защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. 38Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са. 39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.

Жития на светиите

Светите чудотворци и безсребърници Кир и Йоан и онези, които са с тях (311)

Те се причисляват към безсребърните лекари. Кир беше лекар, живял в Александрия. Като благочестив християнин, той лекуваше не само телата, но и душите, довеждайки мнозина към Христос, и често лекуваше чрез молитва, а не чрез употребата на лекарства. Често казваше на пациентите си: „Ако искате да се предпазите от болести, внимавайте да не съгрешавате, защото в повечето случаи болестта е резултат от греха.“ Когато започнало преследването на Диоклетиан, Кир бил доносен на езическия управител и избягал в Арабия, където станал монах. Там придобил голяма слава, като лекувал много болести, използвайки само знака на кръста.

Йоан беше войник от Едеса, който чул за делата на Кир и, напуснал армията, го потърсил. Те се срещнали в Египет, където Йоан станал монах и ученик на Кир, присъединявайки се към него в практикуването на добродетелите и в изцеляването на болести чрез молитва.

Те чули за ареста на една християнка на име Атанасия и нейните дъщери Теоктиста и Евдоксия. Загрижени, че нежните девойки може да се отрекат от Христос под мъчения, двамата монаси ги потърсили, за да ги окуражат в изповядването на вярата. Самите те били заловени и управителят решил да ги подложи на мъчения пред жените, смятайки, че това ще сломи духа им. Вместо това Кир и Йоан понасят страданията си толкова търпеливо и смело, че жените само се укрепват в решимостта си. Виждайки, че е провалил, управителят заповядва всичките пет да бъдат обезглавени. Телата им са положени в църквата „Св. Марко“ в Александрия.

През V век мощите на светиите Кир и Йоан бяха пренесени в църква в Абукир, близо до Александрия, от свети Кирил (9 юни). Там те бяха източник на многобройни изцеления и чудеса, а светилището се превърна в едно от най-големите места за поклонение в християнския свят.

Преподобен Никита, отшелник от Киевските пещери и епископ на Новгород (1108)

Неговата STORY е забележителна STORY за духовно заблуждение (прелест на руски) и покаяние за заблуждението. Никита е бил млад и ревностен монах от Киевската пещерна лавра, който, против съвета на своя игумен Св. Никон (25 март), се оттеглил сам в пещера и се затворил в нея. Няколко време по-късно младият монах усетил възхитителен аромат, изпълващ пещерата му. Смятайки, че получава божествено откровение, той извика: „Господи, яви ми Себе Си, за да Те почитам лице в лице!“ Глас отговори: „Изпращам ти ангел: прави всичко, което ти каже.“ Скоро дяволът се яви пред него като „ангел на светлината“ и Никита, напълно заблуден, падна ничком пред него. Дяволът му заповяда да спре да се моли и да посвети цялото си време на четене и запомняне на Стария Завет. Никита се подчини без да задава въпроси. След известно време дяволът започна да му разкрива неща, които се случваха във външния свят, така че младият монах придоби репутация на пророк сред посетителите на пещерата му. Когато Старейшините на пещерите осъзнали, че Никита никога не говорил на посетителите си или на когото и да било за Новия Завет, решили, че е бил омагьосан от дявола. Разбивайки вратата на пещерата му, те прогонили измамника с молитвите си и насила върнали младия отшелник в манастира.

Веднага щом злият ангел беше прогонен, Никита стана като малко дете: той мигновено забрави целия Стар Завет (който беше практически запомнил) и дори загуби способността си да чете, така че трябваше да бъде изпратен отново на училище. Бавно той се върна към себе си, осъзна своето предишно заблуждение и се покая със сълзи. След това той се посвети на смирението и послушанието в монашеската общност. Покаянието му и напредъкът му в добродетелите бяха толкова големи, че по-късно той беше ръкоположен за епископ на Новгород. Той почина в мир през 1108 г. и стана известен с многото чудеса, които извърши, особено с изцеляването на слепи.

Марцела от Рим (410)

Дъщеря на видна римска фамилия, тя била омъжена против волята си, но овдовяла след по-малко от година. По примера на пророчицата Анна, тя посветила вдовството си на Бога и превърнала красивата си къща в Рим в манастир, където живеела в строг аскетизъм.

„Когато Църквата беше раздирана от спорове относно ученията на Ориген, Света Марцела мълча за известно време, но накрая реши да се застъпи за православието и, запазвайки мил и нежен тон в разговорите, успя да опровергае аргументите на еретиците.“ (Ормилия Синаксарион)

Когато готите нахлуха и ограбиха Рим през 410 г., те нахлуха в къщата ѝ. Марцела ги посрещна спокойно, но когато те поискаха пари, тя отговори, че от никой, облечен толкова бедно като нея, не може да се очаква да има пари. При това нападателите я пребиха безмилостно, въпреки напредналата ѝ възраст. Тя понасяше ударите им без да се оплаква, молейки само да пощадят духовната ѝ дъщеря Принципия. Дълбоко трогнати от отговора ѝ, варварите я заведоха заедно с ученичката ѝ в църквата „Св. Павел“, където тя почина два дни по-късно.

⚠ Съобщи за неточност