Православен  Календар

06 Декември 2034
Сряда от 28-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Празници

  • Св. благоверен велик княз Александър Невски

Почитани светии

  • Свети Александър Невски (1263)
  • Свети отец Амфилок, епископ на Икония (395)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Тимотей 4.9-22 (Апостол)

9Побързай да дойдеш при мене скоро. 10Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене. 11Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата. 12Тихика изпроводих в Ефес. 13Кога дойдеш, донеси фелона *, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените. 14Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му! 15От него пази се и ти, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни. 16При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях! 17Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва. 18Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо и ще ме запази за Своето небесно царство. Нему слава вовеки веков. Амин. 19Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом. 20Ераст остана в Коринт. Трофима пък оставих болен в Милит. 21Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя. 22Господ Иисус Христос да е с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Александър)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Лука 20.1-8 (Евангелие)

1В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите 2и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт? 3Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете: 4кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? 5А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 6Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк. 7И отговориха: не знаем, откъде беше. 8Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Матей 11.27-30 (Евангелие, Св. Александър)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Жития на светиите

Свети Александър Невски (1263)

„Невски“ означава „от Нева (река)“. Този свят княз превел Русия през един от най-крехките и трудни периоди от нейната STORY. По-голямата част от нацията била смазана под 200-годишното господство на татарите, които опожарили Киев и установили там своята централна територия (известна като Златната Орда). По същото време тевтонски и шведски християнски нашественици се стремели да завладеят от Запада, а папа Инокентий IV от Рим се стремял, чрез обръщане във вярата или завоевание, да изопачи православната вяра на руския народ. В същото време постоянните войни между дребните руски господари правили обединената работа в полза на народа почти невъзможна. В този суров климат княз Александър Новгородски блестял като рядко срещано явление: истински християнски владетел. По време на глад той отварял хазната си за всички нуждаещи се. Няколко пъти пътувал до Златната Орда и дори до Монголия, за да се моли от името на своя народ за облекчение от татарското данъчно облагане и потисничество. Скоро след като става княз на Новгород през 1236 г., царството му е нападнато от силите на Швеция и Литва, заедно с Тевтонския орден, полумонашески военен орден, обещал да принуди славянските и балтийските народи да приемат римокатолицизма. През 1240 г., нощта преди малката му армия да се изправи срещу много по-мощните нашественици, Свети Александър получава видение: Светиите Борис и Глеб се появяват в лодка на река Нева, призовавайки ангелски гребци да побързат да помогнат на „техния сродник Александър“. Насърчен, Александър и малката му войска смазват противниците си в битка. Когато е призован за първи път да отдаде почит на хана, той отива сякаш на собствената си смърт, защото ханът изисква от поданиците си да се подчинят на езически обреди или да умрат, а князът знае, че никога няма да предаде Христовата вяра. Пред хана той казал: „Мой господарю, отдавам почит, че Бог ви е дал суверенитет, но не мога да се покланям на идоли, защото съм християнин и се покланям на единствения Бог в три лица, Създателя на небето и земята.“ Ханът, знаейки за неговата доблест и впечатлен от неговата почтеност, го приел като почетен гост. При друго посещение в Златната Орда, князът предотвратил татарско нашествие в отмъщение за въстанието на друг княз, ровил дълбоко в хазната му, за да откупи пленници, и получил управлението над цяла Русия. Заплахите от Запада продължили. Княз Александър твърдо се противопоставил на мисионерите, изпратени в кралствата му от папа Инокентий IV Римски; в отговор папата започнал това, което Синаксарионът нарича „истински кръстоносен поход“ срещу княза. През 1256 г. съюз от шведи, датчани, финландци и тевтонски рицари се опитал да превземе Новгород, но отново бил отблъснат от Александър, който за известно време окупирал Финландия. През 1260 г. светият княз предприема последно пътуване, за да се обърне към татарите, които увеличили данъка, наложен на руския народ, и отвеждали в робство онези, които не можели да плащат. След като получил намаление на данъка и облекчение за своя народ, той се отправя към дома си, но по пътя към дома, изтощен и болен от трудовете си, той предава душата си на Бога през 1263 г., служейки на народа си без почивка до края. На смъртния си одър той получава монашеска Велика схима и новото име Алексий. „Много чудеса и явления са се случили на гроба му, особено в навечерието на великите руски победи над татарите през 1380, 1552 и 1572 г. Светостта на светия княз е официално призната от Църквата през 1380 г., когато са открити нетленните му мощи. През осемнадесети век Петър Велики обявява Свети Александър Невски за защитник на руския народ.“ (Синаксарий)

Свети отец Амфилок, епископ на Икония (395)

„Сънародник и приятел на Свети Василий Велики и други велики светци от четвърти век, Амфилохий рано изоставил светската суматоха и се оттеглил в пещера, където, като уединеник, живял в аскеза четиридесет години. Епископският престол в Икония след това се опразнил и Амфилохий бил избран по чудесен начин и ръкоположен за епископ на Икония. Той бил чудесен пастир и велик защитник на чистотата на православната вяра и участвал във Втория Вселенски събор през 381 г. Борил се ревностно срещу Македоний, срещу арианите и евномианите. Лично умолявал Теодосий Велики да изгони арианите от всеки град в империята, но императорът не изпълнил молбата му. След няколко дни Амфилохий отново се явил пред императора. Когато епископът бил въведен в присъствената зала, императорът седял на трона си със сина си Аркадий, когото бил взел за съимператор, седнал отдясно му. Влизайки в стаята, Амфилохий…“ почитал Теодосий, но игнорирал Аркадий, сякаш го нямало. Разгневен от това, император Теодосий заповядал Амфилохий незабавно да бъде изгонен от двора. Тогава светецът казал на императора: „Виждаш ли, императоре, как не търпиш обида, отнесена към сина ти? По същия начин Бог Отец не търпи безчестие, отнесено към Сина Му, като се отвръща с отвращение от онези, които Го хулят, и се гневи на тази проклета арианска ерес.“ Чувайки това, императорът разбрал причината за привидното неуважение на Амфилохий към сина му и се удивил на неговата мъдрост и дързост. Сред много други произведения Амфилохий написал няколко книги за вярата. Той починал през 395 г. в дълбока старост и отишъл в безсмъртен живот.“ (Пролог)

Свети Амфилок е роднина на Свети Григорий Богослов: сестрата на баща му Нона (памята се 5 август) е майка на Свети Григорий. Самият Амфилок е бил приятел през целия живот и с тримата велики кападокийски отци: Свети Василий, Григорий Богослов и Григорий Нисийски.

⚠ Съобщи за неточност