Православен  Календар

28 Ноември 2034
Вторник от 27-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Начало на Рождественския пост
  • Нашият преподобни отец Паисий Величковски (1794)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Тимотей 5.11-21 (Апостол)

11А по-млади вдовици не приемай, защото, кога пренебрегнат Христа, искат да се женят. 12Те подпадат под осъждане, защото са отхвърлили първото си обещание; 13освен това, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава. 14И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула; 15защото някои вече се повлякоха подир сатаната. 16Ако някой верен или вярна имат в къщата си вдовици, да ги приглеждат, та църквата да се не товари и да може да приглежда истинските вдовици. 17Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почет, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение. 18Защото Писанието казва: "не вързвай устата на вол, който вършее", и: "работникът заслужава своята заплата". 19Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели. 20Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх. 21Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие.

Лука 17.26-37 (Евангелие)

26И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: 27ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички. 28Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; 29но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; 30тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий. 31В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад. 32Спомняйте си Лотовата жена. 33Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи. 34Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят; 35две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; 36двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят. 37На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.

Жития на светиите

Нашият преподобни отец Паисий Величковски (1794)

Той е роден в Украйна през 1722 г., един от многото деца на свещеник. Учи в Църковната академия в Киев, но е разочарован от светския дух, любовта към уединението и западния богословски климат, които открива там.

След четири години той напуска училището и се впуска в търсене на духовен отец и манастир, където да живее в бедност. В крайна сметка намира мъдри духовни водачи в Румъния, където много от руските монаси са избягали след реформите на Петър Велики. Оттам пътува до Света Гора. Духовният живот и там е в упадък и Платон (името, което му е дадено като послушник) става отшелник, посвещавайки дните си на молитва и четене на Светото писание и писанията на Отците. След четири години гостуващ старейшина от Румъния го пострига за монах под името Паисий и го съветва да живее с други монаси, за да избегне духовните опасности от преждевременното започване на уединен живот. Пристигат няколко братя от Румъния, които се стремят да го направят свой духовен отец, но тъй като той се чувства недостоен да поеме тази задача, всички те живеят в бедност и взаимно послушание. Други се присъединяват към тях от Румъния и славянските страни и с течение на времето приемат общежитие, като Паисий е техен неохотен игумен.

През 1763 г. цялата общност (нараснала до шестдесет и пет души) напуснала Света Гора и се върнала в Румъния. Даден им бил манастир, където приели атонското правило за живот. Игумен Паисий въвел Иисусовата молитва и други аспекти на исихазма в монашеския живот там: преди това време те били използвани предимно от отшелници. Църковните служби се провеждали пълноценно, като хоровете пеели последователно на славянски и румънски език. Монасите се изповядвали пред своя старец всяка вечер, за да не залезе слънцето над гнева им, а на брат, който таял злоба към друг, било забранено да влиза в църквата или дори да казва „Отче наш“, докато той не я уреди.

Монашеското братство в крайна сметка нараснало до повече от хиляда души, разделени в два манастира. Посетители и поклонници идвали от Русия, Гърция и други земи, за да се докоснат до светия му пример.

Свети Паисий е научил гръцки, докато е бил на Атон, и се е заел да направи точни славянски преводи на писанията на много от Отците на Църквата. Гръцката „Добротолюбие“ е публикувана неотдавна преди това и свети Паисий създава славянска версия, която е четена в целия славянски православен свят. (Това е „Добротолюбието“, което поклонникът носи със себе си в „Пътят на поклонника“).

Светецът починал в мир през 1794 г., една година след публикуването на неговата „Славянска добротолюбие“. Синаксарът обобщава влиянието му: „Тези преводи и влиянието на светеца чрез дейността на неговите ученици в Русия доведоха до широко духовно обновление и до възстановяване на традиционния монашески живот там, което продължило до Революцията от 1917 г.“

⚠ Съобщи за неточност