Православен  Календар

09 Октомври 2034
Понеделник от 20-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Празници

  • Успение на св. Йоан Богослов

Почитани светии

  • Почиване на Светия апостол и евангелист Св. Йоан Богослов

Библейски четива (Синодален превод)

1 Йоаново 3.21-4.6 (Вечерня)

21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, 22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него. 23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

1 Йоаново 4.11-16 (Вечерня)

11Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго. 12Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас. 13Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух. 14И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света. 15Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога. 16И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.

1 Йоаново 4.20-5.5 (Вечерня)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?

Йоан 21.15-25 (Утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Филипяни 2.12-16 (Апостол)

12Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение, 13защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля. 14Всичко вършете без ропот и съмнение, 15за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света, 16имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.

1 Йоаново 4.12-19 (Апостол, Св. Йоан)

12Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас. 13Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух. 14И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света. 15Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога. 16И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него. 17Любовта у нас се затуй съвършенствува, за да имаме дръзновение в съдния ден; защото, както е Той, тъй сме и ние в тоя свят. 18В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта. 19Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби.

Лука 6.24-30 (Евангелие)

24Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата. 25Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. 26Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците. 27Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, 28благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят. 29На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. 30Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.

Йоан 19.25-27, 21.24-25 (Евангелие, Св. Йоан)

25При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Жития на светиите

Почиване на Светия апостол и евангелист Св. Йоан Богослов

Светият апостол беше, според светските сметки, племенник на нашия Спасител, тъй като майка му Саломея беше дъщеря на Св. Йосиф Обручен. Наричан „възлюбеният ученик“, Свети Йоан беше единственият от учениците на Христос, който Го последва до Кръста. Спасителят му повери грижата за Пресветата Богородица и той стана като втори син за нея, грижейки се за нея до деня на нейното почиване. Той проповядваше Евангелието на Христос в цяла Мала Азия, особено в Ефес. По време на гоненията на император Домициан той е бил отведен в окови в Рим, където е бил подложен на различни мъчения; но когато е излязъл от тях чудесно невредим, е бил заточен на остров Патмос, където е написал книгата „Откровение“. След смъртта на Домициан той се върнал в Ефес и там написал своето Евангелие и Посланията. Починал в мир на преклонна възраст. Когато по-късно учениците му отворили гроба му, открили, че тялото му не е било там. Наричан е Богослов поради възвишеността на богословското изразяване в неговите новозаветни писания.

⚠ Съобщи за неточност