Православен  Календар

28 Октомври 2034
Събота от 22-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Евтимий Нови Солунски
  • Свети йеромаченик Лукиан, презвитер на Антиохийската църква (312)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)

1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. 2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; 3само да не би, и облечени, да се намерим голи. 4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. 5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. 6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, 7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,) 8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. 9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; 10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Лука 7.1-10 (Евангелие)

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Жития на светиите

Свети йеромаченик Лукиан, презвитер на Антиохийската църква (312)

Роден е в Самосата в Сирия (и понякога се нарича „Луциан от Самосата“) от благородни родители. В младостта си получава отлично образование. Въпреки че пред него се разкрива привилегирован живот, той раздава всичките си имоти на бедните и се посвещава на аскетичен живот, издържайки се с писане и даване на частни уроци. Той издава Стария Завет, изчиствайки го от различни изкривявания, въведени от еретиците. Посветен е в свещенически сан в Антиохия, където служи вярно на Църквата. По време на гоненията на Максимиан е арестуван, докато посещава Никомедия, за да укрепи вярващите там. Заради вярата си е хвърлен в затвора и оставен да умре от глад и жажда. Свети Йоан Златоуст пише за него: „Той презираше глада; нека и ние презираме разкоша и унищожим господството на стомаха; за да можем, когато дойде времето да се изправим пред подобни мъчения, да бъдем подготвени предварително, с помощта на по-малко аскетизъм, да се покажем достойни за слава в часа на битката.“

⚠ Съобщи за неточност