Православен  Календар

15 Септември 2031
Понеделник от 16-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Антоний и Теодосий Печерски
  • Мъченик Мамас от Кесария в Кападокия (275) и неговите родители, мъчениците Теодотус и Руфина
  • Свети Йоан IV, патриарх на Константинопол, известен като Йоан Постеник (595)
  • Праведният Елеазар, син на Аарон и втори първосвещеник на Израил
  • Почиване на йеромонах Серафим (Роуз) от Платината (1982). (20 август по стария календар)

Библейски четива (Синодален превод)

Галатяни 4.28-5.10 (Апостол)

28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

1И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго. 2Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува. 3Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон. 4Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта, 5а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа. 6Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов. 7Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината? 8Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава. 9Малко квас заквася цялото тесто. 10Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, - който и да е той, - ще претърпи осъда.

Марк 6.54-7.8 (Евангелие)

54Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, 55бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. 56И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

1Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим, 2и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги. 3Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите; 4и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки. 5След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? 6Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 7ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески." 8Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.

Жития на светиите

Мъченик Мамас от Кесария в Кападокия (275) и неговите родители, мъчениците Теодотус и Руфина

Той започна живота си в най-жестоките обстоятелства: и двамата му родители бяха хвърлени в затвора заради вярата си в Христос. Първо баща му, Теодотус, умря в затвора, а след това и майка му, Руфина, починала малко след раждането му, така че бебето било оставено само в затвора до телата на родителите си. Но на вдовицата Амия се явил ангел, който й казал да отиде в затвора и да спаси детето. Амия получила разрешение от управителя на града да погребе родителите и да отведе детето у дома. Той бил наречен Мамас, защото бил ням до петгодишна възраст и първата му дума била „Мама “. Въпреки късното си начало, той проявил необикновена интелигентност и, възпитан в благочестие, скоро открито провъзгласил християнската си вяра. Когато бил едва на петнадесет години, бил арестуван и заведен пред император Аврелиан. Императорът, може би с намерението да пощади момчето, му казал да се отрече от Христос само с устата си, а държавата нямало да се занимава с това, което имало в сърцето му. Мамас отговорил: „Няма да се отрека от моя Бог и Цар Иисус Христос нито в сърцето си, нито с устата си.“ Той бил изпратен да бъде измъчван, но по чудо избягал и заживял в планините близо до Кесария. Там той живеел в уединение и молитва и се сприятелил с много диви зверове. С времето бил открит от преследвачите и убит с тризъбец от езически свещеник.

Свети Йоан IV, патриарх на Константинопол, известен като Йоан Постеник (595)

Той е роден и израснал в Константинопол. Когато навършил пълнолетие, работил като златар и гравер в монетния двор; но, отрекъл се от светските неща, бил ръкоположен за дякон и му било възложено раздаването на милостиня в Константинопол. Той давал щедро на всички, без да се съобразява с тяхната достойнство. Синаксарионът казва: „Колкото повече раздаваше, толкова повече Бог пълнеше кесията му, така че тя изглеждаше неизчерпаема.“

След смъртта на патриарх Евтихий през 582 г. Йоан става патриарх и управлява в продължение на тринадесет години, почивайки в мир през 595 г. (Именно по време на неговото управление терминът „Вселенски патриарх“ започва да се използва за патриарха на Константинопол.) Свети Йоан е известен с голямото си аскетизъм и пост, както и като мощен застъпник и чудотворец. Толкова щедър беше към бедните, че изразходва всичките си средства за милостиня и трябваше да поиска заем от императора, който използваше, за да дава още милостиня. След неговото почиване се оказа, че единственото му имущество е било една стара расо, ленена риза и дървена лъжица.

Праведният Елеазар, син на Аарон и втори първосвещеник на Израил

Той беше син на Аарон, първият първосвещеник на Израил, и на свой ред стана вторият първосвещеник. Почива в мир.

Почиване на йеромонах Серафим (Роуз) от Платината (1982). (20 август по стария календар)

Този съвременен пионер на православието и монашеството в Америка не е прославен като светец на Църквата, въпреки че много хора се обръщат към него с молитви и са изрисувани икони с неговия образ.

Юджийн Роуз е роден през 1934 г. в Калифорния, където прекарва целия си живот. След интензивно духовно търсене, което го отвеждало към изучаване на няколко източни религии (той придобива магистърска степен по китайска философия), той по Божия провидение се среща с руската православна общност в Сан Франциско и през 1962 г. е приет в Православната църква. Светостта на архиепископ (сега светец) Йоан Максимович е била особено важна за неговото развитие във вярата.

След още няколко години живот в света, той и неговият приятел Глеб Подмосенски основават малко монашеско братство в пустошта на далечния север на Калифорния; с времето те са постригани за монаси и ръкоположени за свещеници: отец Серафим и отец Херман. В момент, когато православието е почти невидимо в Северна Америка, манастирът се превръща в фар на православието за американците, търсещи автентична християнска вяра.

Отец Серафим почина през 1982 г. на възраст от четиридесет и осем години. Много от неговите писания все още се издават. Биографията „Отец Серафим Роуз: Неговият живот и творчество“ от йеромонах Дамаскин е силно препоръчителна.

⚠ Съобщи за неточност