Православен  Календар

31 Август 2031
13-а неделя след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Мъченици Флор и Лавър Илирийски
  • Мъчениците Флор и Лаур от Илирия (II в.)
  • Светият ни отец Йоан, игумен на Рила (946)

Библейски четива (Синодален превод)

Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

1 Коринтяни 16.13-24 (Апостол)

13Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; 14всичко у вас да става с любов. 15Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите; 16покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди. 17Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие, 18защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива. 19Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква. 20Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване. 21Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно. 22Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *. 23Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас, 24и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.

Матей 21.33-42 (Евангелие)

33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

Жития на светиите

Мъчениците Флор и Лаур от Илирия (II в.)

„Братя по плът и по дух, и двамата бяха ревностни християни и каменоделци по професия. Те живееха в Илирия. Някой езически княз ги нае да строят езически храм. По време на работата им се случи така, че парче камък се отчупи и попадна в окото на сина на езическия жрец, който с любопитство наблюдаваше строителните работи. Виждайки сина си ослепен и кървящ, жрецът извика на Флор и Лаур и се опита да ги пребие. Тогава светите братя му казаха, че ако повярва в Бога, в когото вярват те, синът му ще се възстанови. Жрецът обеща. Флорус и Лаурус се помолиха със сълзи на единствения, живия Господ и направиха кръстния знак над поразеното око на детето. Детето се излекува мигновено и окото му стана цяло, както беше преди. Тогава жрецът, Меренций, и синът му бяха кръстени, и двамата много скоро пострадаха за Христа в пламъците. Но Флорус и Лаурус, когато завършиха храма, поставиха кръст върху него, събраха всички християни и го осветиха в името на Господа Иисуса с нощно бдение с химни. Като чу за това, управителят на Илирия изгори на клада много от тези християни и хвърли Флор и Лаур живи в кладенец, който след това беше засипан с пръст. Мощите им по-късно бяха открити и отнесени в Константинопол. Тези двама чудесни братя пострадаха за Христа и бяха прославени от Него през втори век.” (Пролог)

Светият ни отец Йоан, игумен на Рила (946)

Роден е близо до София в България по времето на император Борис. Когато родителите му починали, той се оттеглил от света в пещера високо в планините, където се посветил на аскетичната борба. Там, според Пролога, той „претърпял много нападения както от демони, така и от хора, от разбойници и от свои роднини“. С времето той се преместил в Рила планина, където живеел в куха дървесина, хранейки се само с диви билки и плодове. В Рила той не видял нито един човек в продължение на много години, но в крайна сметка бил открит от един овчар, след което славата му се разпространила бързо: мнозина идвали при него за съвет и за изцеление от болести, а Петър, цар на България, го посещава за съвет. Много хора, търсещи спасение, се заселват близо до него и скоро около него се появяват църква и манастир. Свети Йоан почива през 946 г. и се явява на учениците си след смъртта си. Мощите му се почитат в Рилския манастир, който от векове е фар на православната духовност в България.

⚠ Съобщи за неточност