Православен  Календар

21 Август 2031
Четвъртък от 12-а седмица след Петдесетница

Богородичен пост

Почитани светии

  • Св. Емилиан Изповедник
  • Св. Емилиан Изповедник, епископ на Кизик (820)
  • Св. Мирон Чудотворец, епископ на Крит (350)
  • Свети Григорий Синайски (Атон) (1346)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 7.1-10 (Апостол)

1И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий. 2Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме. 3Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно. 4Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб. 5Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове. 6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита, 7и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах. 8Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време. 9Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас. 10Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.

Марк 1.29-35 (Евангелие)

29И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея. 30А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея. 31Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше. 32А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс. 33И целият град се бе събрал пред вратата. 34И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос. 35А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.

Жития на светиите

Св. Емилиан Изповедник, епископ на Кизик (820)

Той беше един от епископите, призовани от патриарх Никифор, за да защитят почитането на светите икони срещу император Лъв Арменеца. По тази причина той беше изпратен в изгнание около 815 г., и след много страдания заради своето верно изповядване, почива в изгнание през 820 г.

Св. Мирон Чудотворец, епископ на Крит (350)

Той беше овдовял земеделски стопанин, който, макар и беден, щедро споделяше реколтата от стопанството си с нуждаещите се. Веднъж заварил крадци да крадат зърното му. Без да разкрива кои е, той помогнал на крадците да напълнят чувалите си и да избягат. Добродетелта му станала известна и той бил ръкоположен за свещеник, а след това и посветен за епископ. Още приживе бил известен като велик чудотворец. Починал в мир.

Свети Григорий Синайски (Атон) (1346)

Един от великите аскети, исихасти и духовни учители на Църквата, той направи много за възстановяването на знанието и практиката на православния исихазъм. Стана монах на Синайската планина. Пътува до Атон, за да научи повече за православната духовна молитва и съзерцание, но откри, че те са почти изгубени дори на Светата планина. Единственият истински, свят исихаст, когото намери там, беше Св. Максим от Капсокаливия (Максим Изгарящият колиби, 13 януари). Максим живееше отшелнически живот в груби подслони; от време на време изгаряше колибата си и се преместваше в нова, за да не се привърже дори към това бедно земно жилище. Заради това беше презиран като луд от другите монаси. Св. Григорий смъмри монасите и им каза, че Максим е единственият истински исихаст сред тях, като по този начин започна реформа на духовния живот на Светата Гора. Той прекарваше времето си, като преподаваше умствена молитва във всички манастири на Атон, след което пътуваше из Македония, основавайки нови манастири. Някои от неговите писания за молитвата и аскетизма могат да бъдат намерени във „Филокалия“. Той почина в мир през 1346 г.

⚠ Съобщи за неточност