Православен  Календар

10 Август 2031
10-а неделя след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Апостоли от 70-те Прохор, Никанор, Тимон, Пармен
  • Светите седемдесет апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Парменас
  • Света Ирина, игуменка на манастира „Хрисовалант“ (912)

Библейски четива (Синодален превод)

Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Матей 17.14-23 (Евангелие)

14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. 19Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? 20А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. 21Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. 22А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, 23и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

Жития на светиите

Светите седемдесет апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Парменас

Те са споменати по име в Деяния 6:5. Св. Прохор стана епископ на Никомедия и почина в мир. Св. Никанор беше убит с камъни в Ерусалим. Св. Тимон стана епископ на Бостра в Арабия и завърши живота си като мъченик, изгорен на клада от езичниците. Св. Парменас почина в мир в Ерусалим.

Света Ирина, игуменка на манастира „Хрисовалант“ (912)

„Света Ирина, родом от Кападокия, живяла през IX век. Поради своята голяма красота и добродетел тя била доведена в Константинопол като бъдеща невеста на младия император Михаил (8422–867); обаче, както предсказал Свети Йоаникий Велики, Божията воля беше тя да облече монашеската одежда. Тя блестеше в велики аскетични подвизи и претърпяваше много нападения от демоните; докато беше още послушница, тя достигна практиката на Свети Арсений Велики, да се моли цяла нощ с ръце, протегнати към Небето (виж 8 май). Бог показа велики знамения и чудеса в нея и тя стана игуменка на манастира „Хрисоваланту“. Тя получи дара на ясновидството и познаваше мислите на всички, които идваха при нея. Тя се яви в видение на царя и го смъмри за това, че несправедливо е затворил благородник, който е бил несправедливо обвинен. Чрез един моряк от Патмос, на когото се беше явил, Свети Йоан Богослов й изпрати ароматни и чудни ябълки от Рая. Тя почина на 103-годишна възраст, запазвайки младежката красота на лицето си. След нейното почиване, до днес чрез нея са извършени безброй чудесни изцеления.” (Велики Хорологион)

⚠ Съобщи за неточност