Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.36-53
(6-то утринно Евангелие)
36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
40И като рече това, показа им ръцете и нозете.
41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
43И като взе, яде пред тях.
44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
48а вие сте свидетели за това;
49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Римляни 12.6-14 (Апостол)
6И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;
7имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението;
8наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце.
9Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;
10бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;
11в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;
12бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни;
13помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;
14благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
1 Коринтяни 4.9-16
(Апостол, Апостоли)
9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
Матей 9.1-8 (Евангелие)
1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
2И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
3Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
4А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
5Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
6Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
7И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
8А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
Марк 3.13-19
(Евангелие, Апостоли)
13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,
15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;
16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;
17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма;
18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит
19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.
Жития на светиите
Събор на светите, славни и всехвални дванадесет апостоли
Въпреки че всеки от дванадесетте апостоли има свой собствен празник, на този ден те се почитат заедно. От дванадесетте само Свети Йоан Богослов е починал в мир; останалите са постигнали мъченически край. По-долу са посочени техните индивидуални празници и начинът на тяхната смърт.
Римските граждани не можели да бъдат разпъвани на кръст: разпятието се смятало за срамна смърт, недостойна за гражданин. Поради тази причина апостол Павел имал „привилегията“ да бъде обезглавен.
Петър: 29 юни, 16 януари. Разпнат с главата надолу.
Андрей: 30 ноември. Разпнат на кръст.
Яков, син на Зеведей: 30 април. Обезглавен.
Йоан Богослов: 26 септември, 8 май. Почина в мир по чуден начин.
Филип: 14 ноември. Разпнат на кръст.
Вартоломей: 11 юни, 25 август. Разпнат на кръст, след което одран и обезглавен.
Тома: 6 октомври. Пронизан с пет копия.
Евангелист Матей: 16 ноември. Изгорен жив.
Яков, син на Афей: 9 октомври. Разпнат на кръст.
Тадей (или Юда, братът на Яков): 19 юни. Разпнат.
Симон Зилот: 10 май. Разпнат.
Матияс: 9 август. Убит с камъни, след което обезглавен с брадва, когато е мъртъв.
Павел: 29 юни. Обезглавен.