Православен  Календар

02 Април 2031
Сряда от шестата седмица на Великия пост

Великденски пост

Богослужебни бележки

  • Преждеосвещена литургия

Почитани светии

  • Свети отци, избити в манастира на св. Сава
  • Нашите праведни отци са загинали мъченически в манастира „Свети Сава Осветени“ (633? 796?)
  • Света Фотина Самарянка (66)
  • Свети Кътбърт Чудотворец, епископ на Линдисфарн (687)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 58.1-11 (6-ти час)

1Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов - греховете му. 2Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: 3"защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?" - Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. 4Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. 5Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? 6Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; 7раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий. 8Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. 9Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, 10и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, - тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне; 11и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.

Битие 43.26-31, 45.1-16 (Вечерня)

26Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи. 27Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още? 28Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха. 29И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой! 30Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там. 31И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.

1Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си. 2И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов. 3Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него. 4И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет; 5но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви; 6защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне; 7Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление. 8И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя. 9Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави; 10ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое; 11и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое. 12И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас; 13а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука. 14И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия. 15И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му. 16Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фараона и на служителите му.

Притчи 21.23-22.4 (Вечерня)

23Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди. 24Горделивият злодей - името му е кощунник - действува в пламъка на гордостта. 25Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят; 26той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно. 27Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство. 28Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги. 29Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си. 30Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж - насрещу Господа. 31Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.

1По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато. 2Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал. 3Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват. 4Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.

Жития на светиите

Нашите праведни отци са загинали мъченически в манастира „Свети Сава Осветени“ (633? 796?)

Светият манастир „Свети Сава“ все още съществува днес, по Божието провидение, въпреки че няколко пъти в STORYта си е бил ограбван и оставян празен. Веднъж е бил нападан от арабски нашественици. Монасите обмисляли да избягат, но техният игумен Тома казал: „Избягахме от света в тази пустош заради любовта към Христос; би било срамно за нас сега да бягаме от пустошта от страх от хората. Ако бъдем убити тук, ще бъдем убити заради любовта към Христос, заради когото сме дошли тук да живеем.“ Така монасите се съгласили единодушно да чакат нападателите си невъоръжени. Арабите убили някои със стрели, а други затворили в пещерата на „Свети Сава“, като запалили огън на входа, за да ги задушат с дим. Цялата група монаси получила по този начин привилегията да дадат живота си заради Христос.

Сведенията за датата се различават съществено: Великият часовник казва, че са починали по време на управлението на император Ираклий, когато Свети Модест е бил патриарх на Йерусалим (632-634); Прологът казва, че са починали през 796 г. по време на управлението на Константин и Ирина, когато Илия е бил патриарх на Йерусалим.

Света Фотина Самарянка (66)

Вижте нейното възпоменание на 26 февруари.

Свети Кътбърт Чудотворец, епископ на Линдисфарн (687)

Свети Кътбърт е роден във Великобритания около 635 г. и става монах в младостта си в манастира Мелроуз край река Туид. След много години борба като истински Христов свещеник, в служба както на своите братя, така и на пренебрегнатите християни от изолирани селски села, той става самотник на остров Фарн през 676 г. След осем години като отшелник, той е принуден да напусне тишината си, за да стане епископ на Линдисфарн, на който пост служи почти две години. Той се завръща в отшелничеството си два месеца преди да почине в мир през 687 г.

„Заради чудесата, които е извършил както през живота си, така и на гроба си след смъртта, той е наречен „Чудотворец на Британия“. Целият английски народ го е почитал, а кралете са били едновременно благодетели на неговото светилище и молители за неговите молитви. Единадесет години след смъртта му светите му мощи са разкрити като нетленни; когато тялото му е пренесено от Линдисфарн в катедралата в Дърам през август 1104 г., тялото му все още е било недокоснато от разложение, излъчвайки „миризма на най-сладък аромат“ и „от гъвкавостта на ставите му представляващо по-скоро спящ, отколкото мъртъв човек“. Накрая, когато най-нечестивият Хенри VIII осквернил светилището му, отваряйки го, за да го лиши от ценностите му, тялото му отново е намерено нетленно и е погребано през 1542 г. Смята се, че след това светите мощи на Свети Кътбърт са били скрити, за да бъдат предпазени от по-нататъшно оскверняване.“ (Великият часовник)

⚠ Съобщи за неточност