Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 40.18-31
(6-ти час)
18И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите?
19Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки.
20А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо.
21Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята?
22Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене.
23Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни.
24Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява.
25Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият.
26Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на воинството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва.
27А как говориш ти, Иакове, и казваш, Израилю: "пътят ми е скрит от Господа, и делото ми е забравено у моя Бог"?
28Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим.
29Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия.
30Уморяват се и момци и ослабват, и млади люде падат,
31а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.
Битие 15.1-15 (Вечерня)
1Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
2Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
3И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми *.
4И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
5Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
6Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
7И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
8Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
9Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
10Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
11И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
12По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
13И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
14но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;
15а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;
Притчи 15.7-19 (Вечерня)
7На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.
8На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.
9На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.
10Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.
11Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки.
12Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.
13Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада.
14На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.
15На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.
16По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.
17По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.
18Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.
19Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.
Жития на светиите
Свети Григорий Велики (Диалогът), папа на Рим (604)
Роден е в Рим в богато сенаторско семейство. Получава добро образование в светски и духовни науки и става префект на Рим. Докато все още е в света, той използва голямото си богатство предимно за доброто на Църквата, като построява шест манастира в Сицилия и още един в самия Рим. В този манастир, посветен на апостол Андрей, Григорий е постриган за монах. Назначен е за архидякон на Рим, а след това, през 579 г., за папски легат в Константинопол, където живее близо седем години. Завръща се в Рим през 585 г. и е избран за папа през 590 г.
Той е известен с многобройните си писания, щедрата си благотворителност (давал почти целия си доход на бедните и често канел бедните да споделят трапезата му) и с това, че поставил началото на мисионерската работа сред англосаксонските народи. Литургията на Предсвещените Дарове, която се отслужва в сряда и петък вечер по време на Великия пост, е съставена от него. Свети Григорий въвежда елементи от песнопенията, които е чул в Константинопол, в песнопенията на Западната църква: Грегорианското песнопение, което украсява западните църкви в продължение на много години, е кръстено на него. Системата му от ладове е свързана с осемте тона на Източната църква. Наричан е „Диалогистът“ по името на книгата си „Диалози“, която разказва за живота и чудесата на италианските светци.
Свети Григорий почина в мир през 604 г.
Нашият Свети Отец Теофан Изповедник (818)
Роден е през 760 г. в знатно и много богато семейство — той е роднина на император Лъв Исаврийски. В ранните си години живее в голям разкош, жени се и става член на императорския двор. По-късно, със съгласието на съпругата си, той напуска дома си, богатството си и положението си, за да живее скромно в манастир. (Съпругата му също постъпила в манастир; и двамата се присъединили към манастири, които сами създали със своето богатство). Теофан, макар и свикнал с живот на разкош и лекота, с радост живял като най-нисшия от монасите в продължение на много години. Той станал толкова известен със своята вяра, чистота и мъдрост, че бил поканен на Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. Той се молеше непрестанно за болните и страдащите и му беше дарен дарът на чудотворството: молитвите му изцеляваха всякакви болести, но особено мания и лудост. Когато самият той се разболя тежко за дълъг период, той отказа да се моли за собственото си изцеление, но прие немощта си с благодарност.
Когато под император Лъв Арменеца настъпи втори иконоборчески период, Теофан, който беше широко известен със защитата си на светите икони, беше отведен в Константинопол и затворен в изключително тежки условия в продължение на две години. След това императорът го изпрати в изгнание на остров Самотраки. Там, с тялото си съсипано от жестокото затваряне, той живя само двадесет и три дни, преди да предаде душата си на Бога.
Почиването на свети Симеон Новия Богослов (1021)
Основният му празник е на 12 октомври.