Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 14.24-32
(6-ти час)
24С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане,
25за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им.
26Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи,
27защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне?
28В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово:
29недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей.
30Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък.
31Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища.
32А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.
Битие 8.21-9.7 (Вечерня)
21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
22занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
1И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
2да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
3всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
4само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;
5Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
6който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
7а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.
Притчи 11.19-12.6 (Вечерня)
19Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си.
20Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни.
21Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси.
22Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна.
23Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв.
24Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден.
25Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен.
26Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение.
27Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира.
28Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят.
29Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце.
30Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича.
31Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.
1Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е.
2Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.
3Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен.
4Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му.
5Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство.
6Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.
Жития на светиите
Свети Герасим Йордански (475)
Той е родом от Ликия в Мала Азия. След като е живял там като отшелник в продължение на много години, той е пътувал до египетската Тебаида и е живял сред пустинните отци. След това е отишъл в Палестина, където е основал великата Лавра, общност от около седемдесет монаси, която съществува и до днес. Правилата в манастира били прости и строги: през петте делнични дни монасите оставали в килиите си, молели се и плетели кошници и рогозки. През тези дни ядели само малко сух хляб и няколко финика. В събота и неделя монасите се събирали за богослужение и ядели варени зеленчуци с малко вино. Всеки монах притежавал само една дреха; ако напускал килията си, трябвало да я остави отворена, за да може всеки друг да вземе от нея каквото му е необходимо. Самият Свети Герасим бил пример за всички тях, надхвърляйки дори правилата, които им наложил: по време на Великия пост той не ядял нищо друго освен това, което получавал при Светото причастие.
В пустинята светецът веднъж видял лъв, който изпитвал силна болка от трън в лапата си. Движен от състрадание, Герасим се приближил до него, направил кръстния знак и извадил тръна. Лъвът последвал стареца обратно до манастира и останал там до смъртта на светеца. Когато Герасим починал, лъвът, обзет от скръб, скоро също умрял, лежейки върху гроба на светеца.
Свети Герасим присъствал на Четвъртия вселенски събор в Халкедон, където се оказал силен защитник на православието, въпреки че в младостта си се бил наклонявал към монофизитската ерес. Починал в мир през 475 г.
Свети Яков Постеник от Финикия (VI в.)
„Той е живял през VI век. Бил толкова съвършен в благочестието, че с молитвите си можел да изцелява и най-тежките болести. Но врагът на човешкия род му наложил тежко изкушение. Веднъж към него изпратили една жена, която била развратена от някои подигравачи. Тя се престорила, че плаче пред него, но го подмамила да съгреши. Виждайки, че ще падне в грях, Яков сложил лявата си ръка в огъня и я държал там, докато тя изгоряла напълно. Виждайки това, жената се изпълнила със страх и ужас, покаяла се и променила живота си.
„Но при втория случай той не устоя и падна с едно младо момиче, което родителите й бяха довели при него, за да бъде излекувано от лудостта си. Той наистина я излекува, но след това съгреши с нея и, за да скрие греха, я уби и я хвърли в река. Както винаги, пътят от похотта до убийството не беше много дълъг. Джеймс прекара десет години след това като покаяник, живеейки в гроб. След това разбра, че Бог му е простил, защото, когато веднъж се помоли за дъжд във време на голяма суша, от която страдаха както хората, така и добитъкът, дъждът падна.
„Ето един пример, подобен на този с Давид, за това колко зъл е злият демон; как с Божието позволение могат да паднат и най-великите духовни гиганти, и как отново, чрез искрено покаяние, Бог в Своето милосърдие ще прости и най-големите грехове и не наказва онези, които се наказват сами.“ (Пролог)