Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 11.10-12.2
(6-ти час)
10И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.
11Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, - какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови.
12И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища.
13И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема.
14И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици.
15И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават.
16Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.
1И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши.
2Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.
Битие 7.11-8.3 (Вечерня)
11В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;
12и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.
13В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.
14Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,
15влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;
16и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).
17И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;
18а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.
19И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:
20водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.
21И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;
22всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.
23Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.
24А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.
1И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
2И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
3А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
Притчи 10.1-22 (Вечерня)
1Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си.
2Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя.
3Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне.
4Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява.
5Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син.
6Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните.
7Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно.
8Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне.
9Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан.
10Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне.
11Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните.
12Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове.
13В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка.
14Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел.
15Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия.
16Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях.
17Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се.
18Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав.
19При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен.
20Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество.
21Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум.
22Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.
Жития на светиите
Блаженият Николай от Псков, Христови блажен (1576)
„Редката безстрашност е характерна черта на безумците за Христа. Блаженият Николай тичаше по улиците на Псков, преструвайки се на луд, изобличаваше хората за тайните им грехове и предсказваше какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни влезе в Псков, целият град беше обзет от страх и ужас пред ужасния цар… Царят, научавайки за този блажен човек, кой и какъв е той, го посети в неговата малка килия. [Иван беше голям почитател на външната набожност.] Беше първата седмица на Великия пост. Като чу, че царът идва да го посети, Николай намери парче сурово месо и, когато царът влезе в килията му, Николай се поклони и предложи месото на царя. „Яж, малки Иван, яж!“ Страшният цар му отговори яростно: „Аз съм християнин и не ям месо по време на поста.“ Тогава Божият човек отвърна: „Ти правиш това и дори по-лошо; ти се храниш с човешка плът и кръв, забравяйки не само поста, но и Бога.“ Тази лекция проникна дълбоко в сърцето на цар Иван и той веднага напусна Псков, обзет от срам, след като имаше намерение да извърши голямо клане там.“ (Пролог)
Света новомученица Кирана (1751)
Тази благочестива и красива девица живеела в село близо до Солун. Един ден един еничар, дошъл да събира данъци, я видял и бил обзет от похот. Когато тя отхвърлила ухажванията му, злият чиновник я завел пред съдията в Солун и, използвайки други войници като лъжесвидетели, заявил, че тя е съгласна да се омъжи за него и да приеме исляма. На всички тези твърдения Кирана отговорила: „Аз съм християнка и нямам друг младоженец освен Христос, на когото съм посветила девствеността си като зестра. Него обичам и за Него съм готова да пролея кръвта си! Това е отговорът ми; не очаквайте друг от мен.“ Като казала това, тя „се затворила в мълчание“ (Синаксарион) и не свидетелствала повече. Тя беше хвърлена в затвора, където беше измъчвана и накрая пребита до смърт от своя надзирател. Когато умря, божествена Светлина я обгърна и озари целия затвор. Когато новината за чудото се разнесе, засрамените турски чиновници предадоха тялото ѝ на християните, които го погребаха извън града.