Православен  Календар

24 Февруари 2031
Понеделник от първата седмица на Великия пост

Великденски пост — Без изключения

Богослужебни бележки

  • Велик канон

Празници

  • Начало на Великия пост

Почитани светии

  • Свещеномъченик Власий Севастийски
  • преп. Димитрий Прилуцки
  • Свещеномъченик Власий, епископ на Себасте (316)
  • Света Теодора Императрица (867)
  • Преподобен Димитрий от Прилуки (1392)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 1.1-20 (6-ти час)

1Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия. 2Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. 3Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. 4Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад. 5Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. 6От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей. 7Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци. 8И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град. 9Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора. 10Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! 11За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам. 12Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? 13Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване! 14Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. 15И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. 16Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; 17научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. 18Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля. 19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; 20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.

Битие 1.1-13 (Вечерня)

1В начало Бог сътвори небето и земята. 2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. 3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. 4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. 5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. 6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) 7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. 8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори. 9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) 10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. 11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. 12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. 13Биде вечер, биде утро - ден трети.

Притчи 1.1-20 (Вечерня)

1Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, 2за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума; 3за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота; 4да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост. 5Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, 6за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки. 7Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука. 8Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, 9защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти. 10Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; 11ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, 12жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; 13да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; 14ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", - 15синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, 16защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: 17не напразно се разпъва мрежа пред птици. 18Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. 19Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил. 20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;

Жития на светиите

Свещеномъченик Власий, епископ на Себасте (316)

Той е роден в провинция Армения и е бил лекар по професия. Репутацията му за святост била толкова голяма, че съгражданите му го избрали за епископ на Себасте в източна Анадола. Въпреки че в този езически град имало малко християни, епископът работел неуморно за паството си, насърчавайки ги да останат твърди по време на жестоките преследвания, които бушували тогава, и посещавайки мъчениците в затвора.

Когато градът остана без християни, всички от които бяха избягали или били убити, епископът, вече възрастен човек, се оттеглил в пещера на планината Аргея и се посветил изцяло на молитвата. Както често се случва, дивите зверове усетили неговата святост и се събрали около пещерата, чакайки тихо той да им даде благословията си или да излекува раните и болестите им.

Преследвачите, които не бяха престанали да търсят епископа, накрая откриха пещерата му и бяха изумени да я видят като втори Едем, с лъвове, тигри, мечки и вълци, които пасяха мирно около нея. Светецът ги посрещна весело и им каза, че е разбрал от видение, че идват за него.

Докато Блазие беше отвеждан обратно в Себасте, мирът и кротостта, които сякаш излъчваше светецът, бяха достатъчни сами по себе си, за да обърнат много езически свидетели към вярата в Христос. Болестите на хора и животни се излекуваха, докато той минаваше покрай тях. Една майка му донесла детето си, което се давело с рибна кост. Светият проврял ръката си в гърлото на детето, извадил рибната кост и се помолил на Господа да му възвърне пълното здраве. (По тази причина на Запад той се призовава за изцеление на заболявания на гърлото).

По време на съда си светият епископ безстрашно изповяда Христос и презря идолите, за което беше жестоко пребит с пръчки и хвърлен в тъмница. Седем жени и две от децата им бяха затворени заедно с него. Жените бяха убити първи след много изтезания. Синаксарионът продължава: „След като не успя да сломи решимостта на Свети Власий, Агриколаус [управителят] го осъди да бъде удавен в езерото. Светият мъченик направи кръстния знак на брега и започна да върви по повърхността на езерото, както Спасителят беше направил на Галилейското езеро. Когато стигна до средата, той покани езичниците да се присъединят към него, ако вярват, че могат да се уповават на боговете си. Шестдесет и осем от тях приеха предизвикателството и се удавиха, докато се появи ярък ангел и покани светеца да се върне на брега, за да получи венеца на славата.“ След това Власий и двете малки деца бяха обезглавени заедно.

Свети Блази е един от най-почитаните лечители както на Изток, така и на Запад. Към него се обръщат за защита от диви зверове и за изцеление от всякакви болести. Главата му се съхранява в манастира Констамониту на Атон.

Света Теодора Императрица (867)

Теодора е била съпруга на император Теофил Иконоборец, но тайно почитала иконите и защитавала другите, които правели същото, до смъртта на императора. След неговата смърт тя бързо възстановила почитането на иконите в църквите из цялата империя, събитие, което се чества в предстоящата Неделя на Православието, първата неделя от Великия пост. Тя управлявала мъдро като регент на младия император Михаил в продължение на петнадесет години: казват, че тя е инициирала мисията на светите Кирил и Методий към славяните. Преди Михаил III да навърши пълнолетие, той бил убеден от Бардас, братът на Теодора, да я свали от трона и да я изпрати в манастир, където тя доживяла живота си в мир и святост.

Когато Константинопол падна, нейните нетленни мощи бяха пренесени в Корфу заедно с тези на Св. Спиридон. Те все още се почитат там.

Има една широко обсъждана STORY, че когато Теофил умирал, императрицата, движена от състрадание към него, извадила от скривалището икона на Божията Майка и я положила върху лицето му; и че Теофил, като дошъл в себе си, целунал святата икона и изповядал истинската вяра, преди да предаде душата си. Други разкази твърдят, че императорът е умрял в ерес. Възможно е светата императрица да е разпространила тази STORY, за да се увери, че починалият й съпруг ще бъде помнен в молитвите на Църквата.

Преподобен Димитрий от Прилуки (1392)

Той встъпил в монашеския живот още като младеж и бил ученик на Свети Сергий Радонежки. След години на монашеско послушание бил ръкоположен за свещеник, след което основал манастир на брега на езерото Прилуки, чиито правила следвали тези на Лаврата на Свети Сергий. Свети Димитрий, който бил изключително красив, винаги скривал лицето си зад монашеската си мантия и никога не разговарял с жени. Веднъж една благородница, подтикната от любопитство, успяла да зърне лицето му в църквата. Тя веднага паднала парализирана на земята. Светецът я попитал: „Дете мое, защо искаше да погледнеш лицето на грешник, който отдавна е мъртъв за света?“ След това й дал няколко наставления за духовния живот и я изпратил изцелена.

С времето Свети Димитрий стана толкова известен в Русия, че потокът от посетители го натоварваше и той се оттегли в необитаема местност, за да живее като отшелник, докато не беше открит и назначен за игумен на близък манастир. Той спазваше постоянен пост, хранеше се само с просфора и вода. Още приживе светецът беше известен с дара си на пророчество, грижата си за бедните и изцеленията си. Веднъж брат му потърсил благословията му, за да търгува с езичниците в далечния север. Той реализирал добра печалба там и помолил за благословия, за да се върне. Този път светецът не му дал благословията си, но брат му все пак тръгнал и бил убит от езичниците.

Към края на живота си Свети Димитър се оттеглил в уединение в килията си. Един ден братята забелязали чудесен аромат на тамян, идващ от килията му, и разбрали, че той е напуснал този живот и е отишъл в небесата. След смъртта си той продължил да върши безброй чудеса, изцелявайки болести (особено чумата) и прогонвайки нашественици.

⚠ Съобщи за неточност