Православен  Календар

22 Февруари 2031
Сирна събота

Пост — Месопуст

Празници

  • Възпоменание на починалите праведни монаси
  • Отдание на Сретение

Почитани светии

  • Мъченик Никифор Антиохийски
  • мощите на св. Инокентий Иркутски
  • Свети мъченик Никифор (ок. 257)
  • Свещеномъченик Петър Дамаскин, епископ на Дамаск (ок. 776)
  • Петър Дамаскински, исихаст (XII в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 14.19-23, 16.25-27 (Апостол)

19И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание. 20Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън; 21по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва. 22Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява. 23А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Починали)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Евреи 7.7-17 (Апостол, Сретение)

7Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия. 8Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив. 9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама: 10защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек. 11И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов? 12Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът. 13А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника; 14защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал. 15И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник, 16Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот. 17Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Матей 6.1-13 (Евангелие)

1Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 5И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. 6А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 7А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; 8прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. 9А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; 10да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 11насъщния ни хляб дай ни днес; 12и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; 13и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

Матей 11.27-30 (Евангелие, Починали)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Лука 2.22-40 (Евангелие, Сретение)

22А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, 23както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; 24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. 25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. 26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. 27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, 28той Го прегърна, благослови Бога и рече: 29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; 30защото очите ми видяха Твоето спасение, 31що си приготвил пред лицето на всички народи, - 32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. 33А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. 34И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, - 35и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца. 36Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; 37тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. 38И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. 39И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. 40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Жития на светиите

Свети мъченик Никифор (ок. 257)

Свещеникът Саприций и мирянинът Никифор живеели в Антиохия, Сирия. Въпреки че били най-близки приятели, едно несъгласие между тях довело до отчуждение, а след това и до откровена вражда. С времето Никифор дошъл на себе си и осъзнал, че помирението и любовта между братята са ценни в очите на Господа, и изпратил пратеници при Саприций, за да поиска прошка от него в името на Христос. Но пратениците му били отпратени, а Саприций студено отказал всякакво помирение. В същото време той нарушил Господната заповед, като продължил да служи на олтара, без да се опита да сключи мир. Никифор най-накрая отишъл лично и паднал в краката на Саприций, но дори и това не дало резултат.

Скоро избухна преследване на християните и Саприций беше арестуван. Когато той изповяда Христос без страх и колебание и отказа да принесе жертва на идолите дори под мъчения, той беше осъден на обезглавяване. Никифор беше разтревожен, че Саприций може да даде живота си в името на Христос, докато все още е във вражда с брат; и че самият той ще загуби шанса си да сключи мир. Докато Саприций беше воден към мястото на екзекуцията, Никифор падна на колене пред него и извика: „Христови мъченик, прости ми прегрешенията, за които си ми ядосан!“ Въпреки това Саприций хладно отхвърли молбите на бившия си приятел. Поради това, когато палачът вдигна меча си и короната на мъченичеството беше само на секунди разстояние, Бог оттегли благодатта Си от свещеника, който се обърна към палача и заяви готовността си да се поклони на идолите. Никифор, който беше сред свидетелите, го умоляваше да не се отрече от вярата, но думите му не дадоха резултат. Тогава Никифор се обърна към палача и извика: „Аз съм християнин! Вярвам в нашия Господ Иисус Христос, когото той току-що отрече. Пуснете го и ме убийте на негово място!“

Управителят се съгласил и наредил освобождаването на Саприций и екзекуцията на Никифор. Мъченикът радостно положил врата си на дръвника и взел короната, която Саприций беше изхвърлил. Синаксарионът завършва така:

„Когато замина за небето, за да получи венеца на славата, свети Никифор остави на нас, християните, ярък пример за думите, изречени от Светия Дух: Ако предам тялото си на изгаряне, но нямам любов, нищо не печеля (1 Кор. 13:3). Ако не прощавате на хората прегрешенията им, нито вашият небесен Отец ще прости вашите прегрешения… Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 6:15; 7:2).“

Свещеномъченик Петър Дамаскин, епископ на Дамаск (ок. 776)

„Свети Петър е бил епископ на Дамаск по времето на царуването на Константин Копроним (ок. 776 г.) и съвременник на Свети Йоан Дамаскин. Той е бил арестуван по заповед на халифа Валид за това, че е осъждал еретическите учения на мюсюлманите и манихеите. Езикът му е бил отрязан и той е бил изпратен в изгнание в Южна Арабия (Арабия Феликс), където е продължил да проповядва истинската вяра и да служи на светите Тайнства, докато не е получил наградата за трудите си в небесата.“ (Синаксар)

Петър Дамаскински, исихаст (XII в.)

За него се знае малко, освен това, което е записано в „Филокалия“. Свети Никодим, съставител на „Филокалия“, пише, че неговото дело е „обобщение на святото бдение… кръг в кръг, концентрирана „Филокалия“ в рамките на по-обширната „Филокалия“.

⚠ Съобщи за неточност