Православен  Календар

13 Февруари 2031
Четвъртък Месопустен

Няма пост

Почитани светии

  • Безсребреници Кир и Йоан
  • Светите чудотворци и безсребърници Кир и Йоан и онези, които са с тях (311)
  • Преподобен Никита, отшелник от Киевските пещери и епископ на Новгород (1108)
  • Марцела от Рим (410)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Йоаново 4.20-5.21 (Апостол)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий? 6Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина. 7Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. 8И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват. 9Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син. 10Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син. 11А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. 12Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот. 13Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий. 14И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни; 15и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него. 16Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. 17Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт. 18Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва. 19Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото. 20Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен. 21Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.

Марк 15.1-15 (Евангелие)

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. 5Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва. 12Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13Те отново закрещяха: разпни Го! 14Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.

Жития на светиите

Светите чудотворци и безсребърници Кир и Йоан и онези, които са с тях (311)

Те се причисляват към безсребърните лекари. Кир беше лекар, живял в Александрия. Като благочестив християнин, той лекуваше не само телата, но и душите, довеждайки мнозина към Христос, и често лекуваше чрез молитва, а не чрез употребата на лекарства. Често казваше на пациентите си: „Ако искате да се предпазите от болести, внимавайте да не съгрешавате, защото в повечето случаи болестта е резултат от греха.“ Когато започнало преследването на Диоклетиан, Кир бил доносен на езическия управител и избягал в Арабия, където станал монах. Там придобил голяма слава, като лекувал много болести, използвайки само знака на кръста.

Йоан беше войник от Едеса, който чул за делата на Кир и, напуснал армията, го потърсил. Те се срещнали в Египет, където Йоан станал монах и ученик на Кир, присъединявайки се към него в практикуването на добродетелите и в изцеляването на болести чрез молитва.

Те чули за ареста на една християнка на име Атанасия и нейните дъщери Теоктиста и Евдоксия. Загрижени, че нежните девойки може да се отрекат от Христос под мъчения, двамата монаси ги потърсили, за да ги окуражат в изповядването на вярата. Самите те били заловени и управителят решил да ги подложи на мъчения пред жените, смятайки, че това ще сломи духа им. Вместо това Кир и Йоан понасят страданията си толкова търпеливо и смело, че жените само се укрепват в решимостта си. Виждайки, че е провалил, управителят заповядва всичките пет да бъдат обезглавени. Телата им са положени в църквата „Св. Марко“ в Александрия.

През V век мощите на светиите Кир и Йоан бяха пренесени в църква в Абукир, близо до Александрия, от свети Кирил (9 юни). Там те бяха източник на многобройни изцеления и чудеса, а светилището се превърна в едно от най-големите места за поклонение в християнския свят.

Преподобен Никита, отшелник от Киевските пещери и епископ на Новгород (1108)

Неговата STORY е забележителна STORY за духовно заблуждение (прелест на руски) и покаяние за заблуждението. Никита е бил млад и ревностен монах от Киевската пещерна лавра, който, против съвета на своя игумен Св. Никон (25 март), се оттеглил сам в пещера и се затворил в нея. Няколко време по-късно младият монах усетил възхитителен аромат, изпълващ пещерата му. Смятайки, че получава божествено откровение, той извика: „Господи, яви ми Себе Си, за да Те почитам лице в лице!“ Глас отговори: „Изпращам ти ангел: прави всичко, което ти каже.“ Скоро дяволът се яви пред него като „ангел на светлината“ и Никита, напълно заблуден, падна ничком пред него. Дяволът му заповяда да спре да се моли и да посвети цялото си време на четене и запомняне на Стария Завет. Никита се подчини без да задава въпроси. След известно време дяволът започна да му разкрива неща, които се случваха във външния свят, така че младият монах придоби репутация на пророк сред посетителите на пещерата му. Когато Старейшините на пещерите осъзнали, че Никита никога не говорил на посетителите си или на когото и да било за Новия Завет, решили, че е бил омагьосан от дявола. Разбивайки вратата на пещерата му, те прогонили измамника с молитвите си и насила върнали младия отшелник в манастира.

Веднага щом злият ангел беше прогонен, Никита стана като малко дете: той мигновено забрави целия Стар Завет (който беше практически запомнил) и дори загуби способността си да чете, така че трябваше да бъде изпратен отново на училище. Бавно той се върна към себе си, осъзна своето предишно заблуждение и се покая със сълзи. След това той се посвети на смирението и послушанието в монашеската общност. Покаянието му и напредъкът му в добродетелите бяха толкова големи, че по-късно той беше ръкоположен за епископ на Новгород. Той почина в мир през 1108 г. и стана известен с многото чудеса, които извърши, особено с изцеляването на слепи.

Марцела от Рим (410)

Дъщеря на видна римска фамилия, тя била омъжена против волята си, но овдовяла след по-малко от година. По примера на пророчицата Анна, тя посветила вдовството си на Бога и превърнала красивата си къща в Рим в манастир, където живеела в строг аскетизъм.

„Когато Църквата беше раздирана от спорове относно ученията на Ориген, Света Марцела мълча за известно време, но накрая реши да се застъпи за православието и, запазвайки мил и нежен тон в разговорите, успя да опровергае аргументите на еретиците.“ (Ормилия Синаксарион)

Когато готите нахлуха и ограбиха Рим през 410 г., те нахлуха в къщата ѝ. Марцела ги посрещна спокойно, но когато те поискаха пари, тя отговори, че от никой, облечен толкова бедно като нея, не може да се очаква да има пари. При това нападателите я пребиха безмилостно, въпреки напредналата ѝ възраст. Тя понасяше ударите им без да се оплаква, молейки само да пощадят духовната ѝ дъщеря Принципия. Дълбоко трогнати от отговора ѝ, варварите я заведоха заедно с ученичката ѝ в църквата „Св. Павел“, където тя почина два дни по-късно.

⚠ Съобщи за неточност