Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Галатяни 2.16-20
(Апостол, Неделя след Въздвижение)
16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,
20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
2 Коринтяни 9.6-11 (Апостол)
6С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно".
10А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
Марк 8.34-9.1
(Евангелие, Неделя след Въздвижение)
34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
37Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Лука 5.1-11 (Евангелие)
1Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
2видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
3Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
4А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
5Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
6Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
7И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
8Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
9Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
10тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
11И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
Жития на светиите
Мъчениците София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов, в Рим (137)
София била вдовица в Рим по времето на император Адриан и отгледала трите си дъщери във вярата. Когато четиримата били доведени пред преследвачите, Вяра била на дванадесет години, Надежда – на десет, а Любов – на девет. Наредени да принесат жертва на богинята Артемида, всички те смирено отказали. И трите дъщери били измъчвани, а след това екзекутирани пред очите на майка си. София погребала телата им и оплакала гроба им три дни и три нощи, след което заспала в мир. Заради непоколебимостта си и солидарността с страданията на дъщерите си тя се счита за мъченица заедно с тях. София означава „мъдрост“ на гръцки; имената на трите дъщери на гръцки са Пистис, Елпис и Агапе; на руски – Вера, Надежда и Любов. Те са изобразени на много икони.
Светият ни отец Ламберт, епископ на Маастрихт (705)
Той е роден в благородно семейство в Маастрихт (в днешна Холандия). Когато неговият духовен отец, епископ Теодард, е убит през 671 г., Свети Ламберт е избран за епископ на Маастрихт въпреки младостта си. Той е обичан от паството си заради своята святост, аскетични подвизи и милостиня, но е изгонен от епископската си катедра през 675 г., след като неговият покровител, крал Хилдерик II, е убит. Той се оттеглил в манастира в Ставело, където живял седем години като един от братята, без да претендира за никакви привилегии въпреки длъжността си. Веднъж, като станал да се моли през нощта, той случайно нарушил монашеското мълчание. Абатът призовал виновния да изкупи вината си, като стои бос в снега пред кръста пред манастирската църква. На сутринта абатът бил потресен, когато видял епископа да стои бос, покрит със сняг, пред кръста, с блестящо лице. Абатът се опитал да се извини, но Ламберт отговорил, че за него е чест да служи на Бога като апостолите, в студ и голота.
Когато крал Пепин от Херистал взел властта през 681 г., той възстановил Ламберт на епископската му катедра, въпреки желанието на светеца да остане в неизвестност. Светият епископ поднови пастирските си усилия с енергия, посещавайки най-отдалечените енории и проповядвайки Евангелието на езичниците, които все още обитаваха района, въпреки опасността и заплахите. Но когато крал Пепин се разведе с жена си и я замени с наложницата си Алпаис, Свети Ламберт беше единственият епископ, който се осмели да го изобличи. Заради това той си навлече гнева на Алпаис, която нареди да бъде убит. Убийците му изпълниха злата си поръчка, въпреки че над скромното жилище, където той пребиваваше, видяха да блести кръст.
Свети Ламберт е един от най-обичаните светци в Нидерландия и Белгия, където много енорийски църкви са посветени на него. Мощите му се намират днес в белгийския град Лиеж.