Библейски четива (Синодален превод)
2 Коринтяни 2.14-3.3 (Апостол)
14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
16на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
17Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
1Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;
3вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.
Галатяни 4.22-31
(Апостол, Св. Анна)
22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.
24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".
28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Матей 23.23-28 (Евангелие)
23Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
24Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
25Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.
26Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.
27Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;
28тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
Лука 8.16-21
(Евангелие, Св. Анна)
16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.
19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.
20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.
Жития на светиите
Успение на праведната Анна, майка на Пресветата Богородица
Според преданието, както Анна, така и съпругът ѝ Йоаким са починали, когато Пресветата Богородица е била на около единадесет години и е живяла в Храма; така, когато тя достигнала зрелост, била сираче и била поверена на грижите на благородния Йосиф. Молитвите на Света Анна се призовават за зачеване на деца и за помощ при трудно раждане. Главният ѝ празник е на 9 септември.
Помен на светите 165 отци на Петия Вселенски събор (553)
Този събор се е състоял в Константинопол по времето на Юстиниан Велики. Съборът е осъдил различните форми на монофизитството, еретическите писания на Теодор Мопсуестийски и Теодорет, както и писанията на Ориген (особено относно всеобщото спасение).
Света Олимпиа, дякониса (408)
Тя е родена в благородно семейство в Константинопол: баща ѝ Анисий Секунд е бил сенатор. Тя е била сгодена за благородник, който е починал, преди да успеят да се оженят; отхвърляйки всички съвети да си вземе друг съпруг, Олимпиада се посвещава изцяло на Бога, дарявайки голямото си наследство на Църквата и на бедните. Тя служи като дякониса, първо при патриарх Нектарий, а след това при Св. Йоан Златоуст. Когато Св. Йоан е изпратен в изгнание, той я съветва да остане в Константинопол и да продължи да служи на Църквата, независимо кой патриарх ще заеме мястото му. Но веднага след като светият йерарх заминава в изгнание, пожар унищожава голяма част от града, а враговете на Свети Йоан обвиняват святата Олимпиада, че е запалила огъня. Тя от своя страна е била изпратена в изгнание в Никомедия, където е починала през 408 г. Тя е оставила указания тялото ѝ да бъде поставено в ковчег и хвърлено в морето, за да бъде погребано там, където бъде изхвърлено. Ковчегът е изплувал на брега във Врохтой и е бил погребан там в църква, посветена на апостол Тома. Мощите ѝ продължават да бъдат източник на велики чудеса на изцеление.
По време на изгнанието си св. Йоан Златоуст написал редица писма до св. Олимпиада, седемнадесет от които са се запазили през вековете. В едно от тях той пише: „Сега съм дълбоко радостен, не само защото си се избавила от болестта, но още повече защото понасяш несгодите с такава твърдост, наричайки ги дреболии — характеристика на душа, изпълнена със сила и изобилстваща от богатите плодове на смелостта. Ти не само понасяш нещастието с твърдост, но го пренебрегваш по начин, който изглежда без усилие, радвайки се и триумфирайки над него – това е доказателство за най-голямата мъдрост.“