Православен  Календар

20 Юни 2029
Сряда от 4-а седмица след Петдесетница

Петров пост

Почитани светии

  • Свещеномъченик Теодот, епископ Анкирски
  • Мъченик Теодот Анкирски (303)
  • свещеномъченик Марцелин, папа Римски (304 г.)
  • Свети Даниил от Скит в Египет (V в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 11.2-12 (Апостол)

2Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки: 3"Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата". 4А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала". 5Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък. 6Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело. 7Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха, 8както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден". 9И Давид казва: "трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата; 10да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги". 11Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност. 12Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!

Матей 11.20-26 (Евангелие)

20Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха. 21Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел; 22но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам. 23И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане; 24но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе. 25В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци; 26тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Жития на светиите

Мъченик Теодот Анкирски (303)

Таен християнин, живеещ в Анкира, той събирал телата на мъчениците и ги погребвал с почести: именно той погребал светите мощи на Девата мъченица Текуза и нейните седем спътници (8 май). Когато бил открит от езическите власти, те го хванали, измъчвали и накрая го обезглавили.

свещеномъченик Марцелин, папа Римски (304 г.)

„Когато император Диоклециан го повикал и го заплашил с мъчения, той принесъл жертва на идоли и затова бил възнаграден от императора със скъпа дреха. Но Марцелин се разкаял горчиво и започнал да плаче денем и нощем за отхвърлянето си на Христос, както и апостол Петър преди него. По това време в Кампания се състоял епископски събор и папата се облякъл във вретище, поръсил главата си с пепел и, отивайки пред събора, изповядал греха си и ги помолил да го съдят. Отците казали: „Нека се съди сам.“ Тогава той казал: „Снемам се от свещеническия сан, за който не съм достоен; и освен това, нека тялото ми не бъде погребано след смъртта ми, а нека бъде хвърлено на кучетата.“ След като каза това, той произнесе проклятие върху всеки, който се осмели да го погребе. След това отишъл при император Диоклециан и, хвърляйки скъпоценната дреха пред него, изповядал вярата си в Христос и проклел идолите. Разгневеният император заповядал да бъде измъчван и убит извън града, заедно с трима други мъже: Клавдий, Кирин и Антонин. Телата на тези трима били погребани веднага, но тялото на папата лежало там тридесет и шест дни. Тогава Свети Петър се явил на Марцел, новия папа, и му казал да погребе тялото на Марцелин, казвайки: „Който се смири, ще бъде въздигнат.“ (Пролог)

Свети Даниил от Скит в Египет (V в.)

Той бил ученик на Свети Арсений Велики и игумен на Скита в Египет (монашеската система, известна като „Скит“, носи името си от Скита). Живял е в общински монашески живот в продължение на четиридесет години, след което през 420 г. се оттегля в пустинята, където остава до смъртта си.

От Пролога: „Светецът има много чувствителна съвест. Това, което обикновените хора могат да сметнат за малък грях, светецът вижда като голямо престъпление. За авва Даниил се казва, че разбойници го нападнали три пъти и го отвели в планините. Два пъти бил спасен, но третия път, опитвайки се да избяга, ударил един от тях с камък и го убил, а след това успял да избяга. Това убийство лежало върху съвестта му като оловна тежест. В недоумение какво да прави, той отишъл при Тимотей, патриарха на Александрия, и поискал съвета му. Патриархът го успокоил и го освободил от всяко покаяние. Но съвестта му продължила да го гризе и той отишъл в Рим, при папата. Папата му дал същия отговор като патриарха. Все още недоволен, Даниил посетил останалите патриарси един след друг; отишъл в Константинопол, Антиохия и Йерусалим, изповядал се пред всеки от тях и поискал съвет. Но не могъл да намери мир. Затова се върнал у дома в Александрия и се обявил пред властите за убиец, след което бил хвърлен в затвора. На процеса си пред управителя Даниил разказал как...“ Всичко се беше случило и се молеше и той да бъде убит, за да бъде душата му спасена от вечния огън. Управителят се удиви на всичко това и му каза: „Върви си, отче, и се моли на Бога за мен, дори и да убиеш още седем!“ Все още недоволен от това, Даниил реши да вземе един прокажен в килията си и да се грижи за него, докато умре, а след това да намери друг. Той направи както беше решил и по този начин донесе мир на съвестта си.“

⚠ Съобщи за неточност