Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 26.21-27.9
(6-ти час)
21защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.
1В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище.
2В оня ден запейте за него - за обичното лозе:
3Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него.
4Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, -
5освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене.
6В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове.
7Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха?
8С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър.
9И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.
Битие 9.18-10.1 (Вечерня)
18Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.
19Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
20Ной почна да обработва земята и насади лозе;
21и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
22И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
23А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
24Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
25рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
26После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
27да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
28И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
29А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.
1Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.
Притчи 12.23-13.9 (LXX) (Вечерня)
23Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.
24Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.
25Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.
26Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда.
27Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен.
28В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.
1Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
2От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.
3Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
4Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
5Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
6Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
7Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
8С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
9Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
Жития на светиите
Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)
Евдокия беше от Хелиополис във Финикия (днес Баалбек в Ливан). Тя беше изключително красива езичница, водеше разпуснат живот и забогатя от подаръците на многобройните си любовници. Един ден в Хелиополис пристигна възрастен монах на име Германус, който отседна в дома на един християнин, съсед на Евдокия. Нощем той започна да чете на глас от Псалтира и от книга за Страшния съд. Евдокия го чуваше от съседната къща. Сърцето й беше трогнато и тя стоеше внимателно цяла нощ, слушайки всяка дума с страх и разкаяние. На следващия ден тя умолява Германус да я посети и той й обяснява спасителната християнска вяра. Накрая Евдокия моли местния епископ да я кръсти. Тя освобождава слугите си, дарява цялото си богатство на бедните и влиза в манастир.
„Нейните бивши любовници, разярени от нейното обръщане, от отказа ѝ да се върне към старите си навици и от изчезването на красотата ѝ поради строгите аскетични практики, които извършваше, я издадоха като християнка на управителя Винсент и тя беше обезглавена“ (Великият Часослов). Според някои това се случило по времето на Траян (98–117 г.), а според други – по времето на Адриан (117–138 г.).
„Прологът“ дава малко по-различно описание: че след като влязла в манастира, на Евдокия било позволено да води монашески живот в мир — с такава преданост, че тринадесет месеца след влизането си в манастира тя била избрана за игуменка. Тя живяла петдесет и шест години в манастира и й бил даден дарът да възкресява мъртвите. В старостта й възникнало преследване на християните и Евдокия била обезглавена заедно с много други. „Ето един чудесен пример за това как съдът на нечистотата може да бъде пречистен, осветен и изпълнен с ценен, небесен аромат чрез благодатта на Светия Дух“ (Пролог).