Библейски четива (Синодален превод)
Тит 1.5-2.1 (Апостол)
5Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал:
6който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство.
7Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,
8но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан,
9да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят.
10Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните,
11на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба.
12Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.
13Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата,
14като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината.
15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.
16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.
1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:
Галатяни 5.22-6.2
(Апостол, Св. Александър)
22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
23кротост, въздържание. Против такива няма закон.
24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.
26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.
1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
Лука 20.9-18 (Евангелие)
9И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
10и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
11Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
12Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
13Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
14Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
15И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
16Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
17Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
Матей 11.27-30
(Евангелие, Св. Александър)
27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
Жития на светиите
Свети Александър Невски (1263)
„Невски“ означава „от Нева (река)“. Този свят княз превел Русия през един от най-крехките и трудни периоди от нейната STORY. По-голямата част от нацията била смазана под 200-годишното господство на татарите, които опожарили Киев и установили там своята централна територия (известна като Златната Орда). По същото време тевтонски и шведски християнски нашественици се стремели да завладеят от Запада, а папа Инокентий IV от Рим се стремял, чрез обръщане във вярата или завоевание, да изопачи православната вяра на руския народ. В същото време постоянните войни между дребните руски господари правили обединената работа в полза на народа почти невъзможна. В този суров климат княз Александър Новгородски блестял като рядко срещано явление: истински християнски владетел. По време на глад той отварял хазната си за всички нуждаещи се. Няколко пъти пътувал до Златната Орда и дори до Монголия, за да се моли от името на своя народ за облекчение от татарското данъчно облагане и потисничество. Скоро след като става княз на Новгород през 1236 г., царството му е нападнато от силите на Швеция и Литва, заедно с Тевтонския орден, полумонашески военен орден, обещал да принуди славянските и балтийските народи да приемат римокатолицизма. През 1240 г., нощта преди малката му армия да се изправи срещу много по-мощните нашественици, Свети Александър получава видение: Светиите Борис и Глеб се появяват в лодка на река Нева, призовавайки ангелски гребци да побързат да помогнат на „техния сродник Александър“. Насърчен, Александър и малката му войска смазват противниците си в битка. Когато е призован за първи път да отдаде почит на хана, той отива сякаш на собствената си смърт, защото ханът изисква от поданиците си да се подчинят на езически обреди или да умрат, а князът знае, че никога няма да предаде Христовата вяра. Пред хана той казал: „Мой господарю, отдавам почит, че Бог ви е дал суверенитет, но не мога да се покланям на идоли, защото съм християнин и се покланям на единствения Бог в три лица, Създателя на небето и земята.“ Ханът, знаейки за неговата доблест и впечатлен от неговата почтеност, го приел като почетен гост. При друго посещение в Златната Орда, князът предотвратил татарско нашествие в отмъщение за въстанието на друг княз, ровил дълбоко в хазната му, за да откупи пленници, и получил управлението над цяла Русия. Заплахите от Запада продължили. Княз Александър твърдо се противопоставил на мисионерите, изпратени в кралствата му от папа Инокентий IV Римски; в отговор папата започнал това, което Синаксарионът нарича „истински кръстоносен поход“ срещу княза. През 1256 г. съюз от шведи, датчани, финландци и тевтонски рицари се опитал да превземе Новгород, но отново бил отблъснат от Александър, който за известно време окупирал Финландия. През 1260 г. светият княз предприема последно пътуване, за да се обърне към татарите, които увеличили данъка, наложен на руския народ, и отвеждали в робство онези, които не можели да плащат. След като получил намаление на данъка и облекчение за своя народ, той се отправя към дома си, но по пътя към дома, изтощен и болен от трудовете си, той предава душата си на Бога през 1263 г., служейки на народа си без почивка до края. На смъртния си одър той получава монашеска Велика схима и новото име Алексий. „Много чудеса и явления са се случили на гроба му, особено в навечерието на великите руски победи над татарите през 1380, 1552 и 1572 г. Светостта на светия княз е официално призната от Църквата през 1380 г., когато са открити нетленните му мощи. През осемнадесети век Петър Велики обявява Свети Александър Невски за защитник на руския народ.“ (Синаксарий)
Свети отец Амфилок, епископ на Икония (395)
„Сънародник и приятел на Свети Василий Велики и други велики светци от четвърти век, Амфилохий рано изоставил светската суматоха и се оттеглил в пещера, където, като уединеник, живял в аскеза четиридесет години. Епископският престол в Икония след това се опразнил и Амфилохий бил избран по чудесен начин и ръкоположен за епископ на Икония. Той бил чудесен пастир и велик защитник на чистотата на православната вяра и участвал във Втория Вселенски събор през 381 г. Борил се ревностно срещу Македоний, срещу арианите и евномианите. Лично умолявал Теодосий Велики да изгони арианите от всеки град в империята, но императорът не изпълнил молбата му. След няколко дни Амфилохий отново се явил пред императора. Когато епископът бил въведен в присъствената зала, императорът седял на трона си със сина си Аркадий, когото бил взел за съимператор, седнал отдясно му. Влизайки в стаята, Амфилохий…“ почитал Теодосий, но игнорирал Аркадий, сякаш го нямало. Разгневен от това, император Теодосий заповядал Амфилохий незабавно да бъде изгонен от двора. Тогава светецът казал на императора: „Виждаш ли, императоре, как не търпиш обида, отнесена към сина ти? По същия начин Бог Отец не търпи безчестие, отнесено към Сина Му, като се отвръща с отвращение от онези, които Го хулят, и се гневи на тази проклета арианска ерес.“ Чувайки това, императорът разбрал причината за привидното неуважение на Амфилохий към сина му и се удивил на неговата мъдрост и дързост. Сред много други произведения Амфилохий написал няколко книги за вярата. Той починал през 395 г. в дълбока старост и отишъл в безсмъртен живот.“ (Пролог)
Свети Амфилок е роднина на Свети Григорий Богослов: сестрата на баща му Нона (памята се 5 август) е майка на Свети Григорий. Самият Амфилок е бил приятел през целия живот и с тримата велики кападокийски отци: Свети Василий, Григорий Богослов и Григорий Нисийски.
Свети Колумбан, абат на Люксей (615)
Роден в Ирландия около 540 г., той се присъединява към голямото монашеско движение, което разцъфтява в Ирландия след мисионерската работа на Свети Патрик и неговите ученици. След като прекарва няколко години в ирландски манастири, той прави поклонение в Галия с дванадесет други монаси, планирайки да проповядва Евангелието, където и да бъдат водени. Кралят на Бургундия, научавайки за тяхната святост, им дава земя, където с течение на времето са основани три големи манастира със Свети Колумбан за техен духовен отец. Там светецът установява правилото, което става нормално за много манастири на Запад: в допълнение към строгите си покаятелни дисциплини, то включва разпоредба някои монаси да бъдат в молитва по всяко време на деня и нощта - laus perennis (непрестанна хвала), както се нарича. (Тази практика е възприета и от Манастира на Неспящите (Акойметой) в Константинопол). В крайна сметка политическите борби в Галия довеждат до изгонването на ирландските монаси и Колумбан се отправя към Италия през Германия, провъзгласявайки Евангелието, наставлявайки духовните си деца чрез писма и борейки се срещу арианството, което процъфтява в германските земи. Той се установява в манастир в Апенините, където починал в мир през 615 г.