Библейски четива (Синодален превод)
2 Тимотей 1.1-2, 8-18 (Апостол)
1Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса,
2до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего.
8И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога,
9Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена,
10а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието,
11за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците.
12Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден.
13Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса.
14Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас.
15Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген.
16Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми,
17но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери.
18Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.
Лука 19.12-28 (Евангелие)
12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна.
14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
15И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.
20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.
Жития на светиите
Нашият преподобни отец Григорий Чудотворец, епископ Неокесарийски (ок. 275 г.)
Той е роден в видно езическо семейство в Неокесария, където християнството по онова време е почти непознато. Въпреки това Григорий открива и приема Христовата вяра в ранна възраст. Родителите му го обучават в най-добрите училища по онова време в Атина, Александрия и Бейрут; той и брат му прекарват пет години в обучение при великия Ориген, въпреки че Синаксарионът бързо отбелязва: „Те обаче притежават достатъчно проницателност, за да избегнат някои грешки, в които Ориген е бил подведен от прекомерната смелост на своите разсъждения за Божиите тайни.“
Отхвърляйки много изкушаващи предложения за светско положение, Григорий се оттеглил в пустинята, за да живее в аскеза. Архиепископът на Амесия обаче, запознат с неговата святост и способности, го ръкоположил за епископ на Неокесария против волята му и Григорий в послушание поел неговия престол на около тридесетгодишна възраст.
Когато той влязъл в града като епископ, в него имало само седемнадесет християни. Чрез неуморните и изпълнени с благодат проповеди на светеца и чрез постоянния поток от чудеса, които извършил там, той довел толкова много хора до вярата, че когато починал, само седемнадесет от жителите на града останали езичници.
Безбройните чудеса на епископ Григорий били толкова известни, че той станал известен на всички като Чудотворец. Веднъж Пресвета Богородица му се явила заедно със Свети Йоан Богослов и му разкрила директно божествени тайни, благодат, дадена на малцина. Дори неговите хулители го нарекли втори Мойсей. Той починал в мир през 275 г.
Свети отец Лонгин (4 или 5 век)
„Нашият свети отец Лонгин е живял в египетските пустини през четвърти или пети век. Сред другите му поговорки са следните: Мъртвецът не съди никого и същото е и със смирения човек.“ На някой, който искал да отиде да живее в изгнание, той отговарял: „Ако не пазиш езика си, няма да можеш да живееш в изгнание, където и да отидеш.“ На някой друг, който искал да живее в уединение, той казвал: „Ако не упражняваш добродетелите сред хората, още по-малко ще можеш да го правиш в уединение.“ Чрез живота и думите си той учил любовта към смирението като превъзхождаща всички дела на аскезата, казвайки: „Постът смирява тялото, бдението очиства ума, а безмълвието води до скръбта, която кръщава човека наново и го очиства от всеки грях.“
На него дължим и известната поговорка: „Пролей кръвта си и приеми Духа.“ (Синаксарион)
Нашата Света Майка Хилда, игуменка на Уитби (680)
Благородна роднина на Свети Едуин, крал на Нортумбрия (поменан на 12 октомври), Хилда е кръстена в ранна възраст чрез проповедите на Свети Паулин, един от първите мисионери, изпратени от Рим на Британските острови. На тридесет и три години тя се отказва от света и се завръща в монашески живот. Първоначално тя се стреми да влезе в манастир близо до Париж в Галия, но е повикана обратно в родината си от Свети Айдан, епископ на Линдисфарн (31 август), който, разпознавайки вече очевидните ѝ духовни дарби, я назначава за игуменка на малък манастир. Тъй като даровете ѝ на проницателност и духовно напътствие стават все по-широко известни, тя ръководи по-големи манастири, като накрая основава манастира Уитби през 657 г. Светицата прекарва следващите тридесет и три години в управлението на манастира, който се превръща в фар на християнския живот в Британските острови и извън тях. Манастирът е необичаен по съвременните стандарти, тъй като се състои както от женски, така и от мъжки монашески дом, с майка Хилда като духовен глава и на двата. Общността се превърнала в тренировъчна площадка за свещеници и епископи, които продължили да разпространяват Евангелието на Христос в цяла Великобритания.
Простолюди, крале и самият епископ Ейдън редовно идвали при нея за духовни съвети и още приживе тя била смятана за Майката на страната си. През последните шест години от живота си тя била измъчвана от непрестанна пареща треска, но продължила святото си дело неуморно до смъртта си през 680 г. В момента на смъртта си Света Бегу, в друг манастир, била събудена от видение на душата на Хилда, която била възнесена на небето от група ангели.
Синаксарионът заключава: „Света Хилда, подобно на своите съвременнички Света Етелдреда (23 юни) и Света Ева (25 август), принадлежи към онази монашеска група от жени с кралски произход, които са упражнили формиращо влияние в Английската църква през седми век, но тя е и рядък пример за духовна Майка, получила от Бога дара да ръководи не само монахини, но и монаси и епископи; защото в Господ Иисус няма нито мъжки пол, нито женски, а ново творение (Гал. 3:28).“
Свети отец Никон Радонежски (1426 г.)
Той е роден през 1350 г. в град Юриев-в-полето, между Ростов и Радонеж. В много ранна възраст той търси Свети Сергий Радонежки, търсейки да стане негов ученик; но светецът го настанява в друг манастир, където скоро става известен като „любящ послушанието“ заради смирението и безкористността си. Накрая, когато е на около тридесет години и е ръкоположен за свещеник, той успява да отиде в Радонеж, където Свети Сергий, осъзнавайки напредналото му духовно състояние, прави Никон свой килиен настоятел. След смъртта на Свети Сергий, братята единодушно избират Никон за свой игумен. През 1408 г. Свети Никон е предупреден чрез явление, че манастирът ще бъде разграбен от татари, затова той и монасите му бягат с манастирските книги и свещени съдове. Когато се връщат, установяват, че манастирът е изгорен до основи. Започвайки веднага работа, те построяват нов манастир през следващите няколко години. През 1422 г. мощите на Свети Сергий, които по чудо са били запазени по време на татарското нападение, са били поставени в новата манастирска църква.
Синаксарът завършва така: „Пълен с години и вече пренесен духом в Небесното Царство, свети Никон каза на учениците си: „Заведете ме оттук в светлия храм, приготвен за мен по молитвите на моя духовен отец. Не искам да оставам повече тук долу!“ След като се причастявал със светите Тайни и благословил един по един братята си, той извикал: „Душо моя, приближи се с радост към мястото, което е приготвено за твоя покой. Приближи се с радост, защото Христос те зове!“ След това заспал в мир. Положен е срещу гроба на свети Сергий. Оттогава той често се явява със свети Сергий, за да изцелява болните или да защитава Лаврата на Света Троица в моменти на опасност.“