Православен  Календар

30 Март 2028
Четвъртък от петата седмица на Великия пост

Великденски пост — Разрешава се вино и елей

Празници

  • Велик канон на св. Андрей Критски

Почитани светии

  • Преждеосвещена литургия
  • Преп. Алексий, човек Божий
  • преп. Макарий Калязински
  • Свети Алексий, Божият човек (411)
  • Свети Патрик, просветител на Ирландия (ок. 461)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 42.5-16 (6-ти час)

5Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея. 6Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците, 7за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина - от тъмница. 8Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани. 9Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя. 10Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях. 11Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински. 12Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите. 13Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си. 14Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко; 15ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша; 16и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки - прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.

Битие 18.20-33 (Вечерня)

20И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; 21ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная. 22И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа. 23Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)? 24В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? 25не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? 26Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. 27Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: 28може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. 29Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. 30И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет. 31Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте. 32Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте. 33И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

Притчи 16.17-17.17 (Вечерня)

17Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си. 18Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост. 19По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви. 20Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е. 21Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието. 22Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост. 23Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му. 24Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита. 25Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. 26Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят. 27Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън. 28Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя. 29Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път; 30замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба). 31Седина в пътя на правдата е венец на слава. 32Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове. 33Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.

1По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор. 2Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството. 3Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва. 4Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език. 5Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван). 6Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.) 7На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста. 8Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее. 9Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел. 10На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара. 11Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него. 12По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост. 13Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му. 14Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила. 15Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа. 16За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.) 17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.

Жития на светиите

Свети Алексий, Божият човек (411)

Той е роден в Рим по времето на император Хонорий от благочестиви и благородни родители. Родителите му, Еуфемиан и Агалайс, са поставили високи стандарти за благочестив живот: баща му, макар и богат, седял на трапезата само веднъж на ден, при залез слънце. По желание на родителите си Алексий се оженил на млада възраст. Въпреки това, без да е живял с новата си съпруга, той избяга в Едеса в Месопотамия, където живя в аскетизъм в продължение на осемнадесет години, представяйки се за просяк, за да избегне похвалите на хората. Когато, въпреки усилията му, започна да бъде познат като свят човек, той избяга от града и се качи на кораб за Лаодикия. По божествена провидение корабът се отклони от курса си и беше принуден да акостира в Рим. Приемайки това като знак, Алексий, все още преоблечен като просяк, се върнал в родителския си дом, където седнал пред портите, без никой от семейството му да го разпознае. Баща му, без да знае кой е, му позволил да живее в колиба в двора си. Там Алексий прекарал още седемнадесет години, хранейки се само с хляб и вода. Умрял, стискайки лист хартия, на който разкрил истинската си самоличност. В момента на смъртта му папата на Рим чу глас, който казваше: „Потърси Божия човек“ и му разкриваше къде да търси. Казват, че император Хонорий, папата и голяма свита дошли в къщата, където намерили Алексий мъртъв в малката си колиба, с лице, сияещо като слънце. Родителите и съпругата му първоначално били обзети от скръб, когато разбрали, че синът и съпругът им е живял тайно близо до тях, но се утешили, когато видели, че тялото му изцелява болните и излъчва ароматно миро. Така разбрали, че Бог го е прославил. Главата му се съхранява в църквата „Св. Лаврий“ на Пелопонес.

Свети Патрик, просветител на Ирландия (ок. 461)

„Свети Патрик, апостолът на ирландците, е отвлечен от родната си Британия от ирландски разбойници, когато е бил на шестнадесет години. Въпреки че е син на дякон и внук на свещеник, едва по време на пленничеството си той е потърсил Господа с цялото си сърце. В своето „Изповедание“, завещанието, което написал към края на живота си, той казва: „След като дойдох в Ирландия – всеки ден трябваше да пася овце и много пъти на ден се молех – любовта към Бога и страхът от Него ме обземаха все повече и повече, а вярата ми се укрепваше. И духът ми беше толкова развълнуван, че за един ден казвах до сто молитви, а през нощта – почти толкова, и това дори когато пребивавах в гората и на планината; и ставах за молитва преди разсъмване, през сняг, през студ, през дъжд, и не усещах никаква болка.“

След шест години робство в Ирландия, той беше воден от Бога да избяга, а след това се бореше в монашеския живот в Езир в Галия [днес Франция], под ръководството на светия епископ Германус. Много години по-късно той беше ръкоположен за епископ и изпратен отново в Ирландия, около 432 г., за да обърне ирландците към Христос. Неговите упорити усилия дадоха толкова много плод, че в рамките на седем години от Галия бяха изпратени трима епископи, за да му помагат да пасе стадото си, „моите братя и синове, които съм кръстил в Господа – толкова много хиляди хора“, казва той в своето „Изповедание“.

Апостолската му работа не е била извършена без много „умора и мъки“, дълги пътувания през трудна местност и много опасности; той казва, че самият му живот е бил в опасност дванадесет пъти. Когато е дошъл в Ирландия като неин просветител, тя е била езическа страна; когато е приключил земния си живот около тридесет години по-късно, около 461 г., вярата в Христос е била утвърдена във всеки ъгъл.“ (Великият Часослов)

Делото на св. Патрик и неговите събратя е наречено най-успешното единично мисионерско начинание в STORYта на Църквата.

Казват, че Свети Патрик пеел целия Псалтир всеки ден.

⚠ Съобщи за неточност