Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 28.14-22
(6-ти час)
14И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим.
15Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", -
16затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами.
17И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.
18И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани.
19Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас.
20Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.
21Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие.
22И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.
Битие 10.32-11.9 (Вечерня)
32Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.
1По цялата земя имаше един език и един говор.
2Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.
3И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.
4И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.
5Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
6И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
7нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
8И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).
9Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
Притчи 13.19-14.6 (Вечерня)
19Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
20Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
21Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
22Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
23Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
24Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
25Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
26Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.
1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
Жития на светиите
Мъчениците Кодрат (Квадрат) и сподвижниците му (258)
„В време на преследване на християните много от вярващите избягали в планините и пещерите. Майката на този Кодрат направила същото. Тя била бременна по това време и родила Кодрат в гората, като умряла почти веднага. Той бил пазен и хранен от Божията провидение и неговия ангел-пазител. Кодрат израснал в уединение сред природата. Този, който даде манна от небето на израилтяните в пустинята, изля сладка роса от облак върху устата на детето Кодрат. Когато навърши дванадесет години, той слезе в града, където някои добри хора го харесаха и го образоваха. Той изучаваше медицина и след това започна да лекува болните, като използваше както естествени лекарства, така и, което е по-важно, духовната сила и молитвата, които бяха с него от детството му. Когато под Деций възникнало ново преследване, Кодрат бил отведен на съд и хвърлен в затвора. Пет от неговите приятели застанали до него и изповядали името на Христос. Те били: Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Кресценс. Всички те били влачени по улиците и бити с пръчки и камъни от невярващите, особено от децата, докато стигнали до ешафода. Тук мъчениците се помолиха на Бога и бяха обезглавени с меч. На това място извираше извор, който и до днес носи името на Кодрат и възпоменава героичната смърт за Христа на светите шестима. Те пострадаха с чест за истината в Коринт през 250 г., по времето на император Деций и неговия управител Ясон.“ (Пролог)
Светата ни майка Анастасия (563)
Тя била благородна дама при императорския двор на император Юстиниан и съпругата му Теодора. Но когато овдовяла, напуснала Константинопол и всичките си привилегии и избягала в египетската пустиня. Там Аба Даниел я постриг и, по нейна молба, я представи на братята като евнуха Анастасий, за да не бъде открита от императорските следователи. Тя се затвори в малка килия, където прекара двадесет и осем години в молитва и аскеза. Малко преди смъртта й, нейният наставник Даниел видя лицето й да блести като слънце.