Православен  Календар

03 Ноември 2028
Петък от 22-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

  • Преп. Иларион Велики
  • Св. Иларион Велики от Палестина (371)
  • Свети новомученик Йоан от Монембасия (1773)
  • Св. Иларион, епископ Мъгленски (1164)

Библейски четива (Синодален превод)

Колосяни 4.10-18 (Апостол)

10Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко, племенникът на Варнава (за когото получихте заповед: ако дойде при вас, приемете го), 11също и Иисус, наричан Юст; те са от обрязаните и са едничките сътрудници за царството Божие, които ми бяха утеха. 12Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия. 13Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол. 14Поздравява ви Лука, многообичният лекар, и Димас. 15Поздравете братята в Лаодикия, също и Нимфана, и домашната му църква. 16След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие. 17Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа. 18Саморъчен поздрав от мене, Павла. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.

Лука 10.1-15 (Евангелие)

1След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде, 2и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. 4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте. 5И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! 6И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас; 7и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща. 8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; 9изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие. 10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете: 11и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие. 12Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град. 13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли; 14обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам. 15И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.

Жития на светиите

Св. Иларион Велики от Палестина (371)

Роден е в Палестина от езически родители, които го изпратили в Александрия, за да получи образование. Там се запознал с християнската вяра и бил кръстен. Чувайки за славата на Св. Антоний Велики, той се срещнал с великия „Отец на монасите“ и решил да се посвети на аскетичния живот. До края на живота си той пътува от място на място, водейки най-аскетичен живот на уединение, молитва и пост. Но където и да отидеше, неговата святост блестеше като фар и той ставаше известен на хората, които се стичаха при него за съвет, наставление и изцеление. Тогава той бягаше на друго място и започваше отново. Пътуванията му го отвеждат в Египет, Либия, Сицилия и накрая в Кипър, където почива в дълбока старост. Докато лежи на смъртното си легло, той извиква: „Тръгни, о, душа моя. От какво се страхуваш? Тръгни! Защо се тревожиш в мен? Служила си на Иисус Христос почти седемдесет години и се страхуваш от смъртта?“ Като изрече тези думи, той почина.

Синаксарионът дава изключително подробно описание на неговите аскетични подвизи, което може да бъде поучително:

“ От шестнадесетата до двадесетата си година подслонът на Иларион беше проста колиба, направена от тръстика и блатни треви. След това той построи малка, ниска килия, която приличаше повече на гробница, отколкото на къща. Лежеше на твърдата земя и се миеше и подстригваше само веднъж в годината, на Великден. Никога не переше кожата, която му беше дал Свети Антоний, и носеше същата туника, докато тя се разпадна на парчета. Той знаеше цялото Свещено Писание наизуст и го рецитираше на глас, стоящ с благоговение, сякаш Бог беше видимо присъстващ. От двадесет и първата до двадесет и седмата си година, няколко леща, накиснати в студена вода, бяха в продължение на три години неговата ежедневна храна, а през следващите три години той не приемаше нищо друго освен хляб, поръсено със сол. От двадесет и седмата до тридесетата си година се хранел с диви растения; от тридесет до тридесет и пет години – с шест унции ечемичен хляб и малко зеленчуци, приготвени без масло. После, като се разболял и зрението му отслабнало, той добави малко масло към храната си, но не увеличи дажбата си от хляб, въпреки че виждаше тялото си да отслабва и вярваше, че смъртта му наближава. На възраст, на която другите обикновено намаляват строгите си аскетични практики, той продължи да спазва тази диета с удвоена ревност, като млад послушник, до смъртта си. Никога не ядеше преди залез слънце и не прекъсваше поста си нито за най-големите празници, нито при най-тежките болести.”

Свети новомученик Йоан от Монембасия (1773)

„Свети Йоан беше от Монембасия в Пелопонес. По онова време регионът бил под турско иго и подложен на чести набези от албанци, които пленявали християни, за да ги продават като роби. По време на един такъв набег бащата на Йоан бил убит, а момчето и майка му били отведени като пленници в Лариса, където били продадени на един турчин от Солун. Този мъж, който нямал син, искал да осинови Йоан и да го направи мюсюлманин. Но нищо не успя да убеди петнадесетгодишния младеж: привлекателни обещания, заплахи с побой, магическите изкуства, които съпругата на турчина използваше, за да го накара да загуби целомъдрието си, всичко беше напразно. Йоан остана непоколебим като скала и предпочете да гладува дни наред, отколкото да наруши църковните пости. Турчинът се разяри от неуспеха си да надделее над младия си роб и заби меч в стомаха му. Два дни Йоан страдаше в агония, преди да отпътува към обиталището на блажените.” (Синаксарион)

Св. Иларион, епископ Мъгленски (1164)

Свети Иларион Мъгленски е първият засвидетелстван епископ на Мъгленската епархия, живял през XII в. Ръкоположен е за епископ около 1134 г. от архиепископ Евстатий. Той се отличава с ревностна борба срещу богомилската и арменската ерес, които са се разпространили в неговата епархия.

Свети Иларион почива мирно на 21 октомври 1164 г. През 1206 г. българският цар Калоян пренася мощите му в столицата Търново, където те стават обект на всенародно поклонение.

⚠ Съобщи за неточност