Библейски четива (Синодален превод)
Марк 16.9-20
(3-то утринно Евангелие)
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
2 Коринтяни 1.21-2.4 (Апостол)
21А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;
22Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.
23Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;
24не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
1И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
Матей 22.1-14 (Евангелие)
1Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
2царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
3и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
4Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
5Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
6други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
7Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
8Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
9Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
10И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
11Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14защото мнозина са звани, а малцина избрани.
Жития на светиите
Свещеномъченик Евтихий (I в.)
Той беше ученик и приятел на Свети Йоан Богослов, работеше с апостол Павел и сам е наричан апостол, въпреки че не е един от Седемдесетте. Той пътуваше много в служението на Евангелието на Христос, претърпявайки много затваряния и мъчения. Умря в Себастия, мястото на своето раждане. Прологът казва, че е бил обезглавен, а Великият Хорологион – че е почивал в мир „в дълбока старост“.
Новият свещеномъченик Космас от Етолия, равен на апостолите (1779)
Този неотдавна канонизиран равен на апостолите е роден в Мега Дендрон (Голямото дърво) в Етолия. Станал е монах на Атон, където е живял и се е молил в продължение на много години. Но той бил разтревожен от невежеството по отношение на Евангелието, което обхванало много от православните хора, живеещи под потисничеството на османските турци. Той отишъл в Константинопол, където изучавал реториката и получил благословията на патриарх Серафим II да проповядва Евангелието. Пътувал из Гърция, Македония, Сърбия и Албания, проповядвайки във всеки град, който посещавал. Често не само гърци, но и много мюсюлмани идваха да го слушат, толкова голяма беше репутацията му за святост. Въпреки че винаги търсеше благословията на местния епископ и местния турски управител, преди да проповядва в даден район, силните му осъждания на нечестните търговски практики предизвикаха враждата на православните християнски и еврейски търговци, които го обвиниха лъжливо пред властите. Той беше удушен от турците и хвърлен в река в Албания, но неговите чудотворни мощи бяха запазени. Почина на възраст от шестдесет и пет години.
Пренасяне на мощите на Св. Петър, митрополит на Киев (1479)
Вижте 21 декември за неговия живот.