Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.12-35
(5-то утринно Евангелие)
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Галатяни 6.11-18
(Апостол, Неделя преди Въздвижение)
11Вижте, колко много ви написах с ръката си.
12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;
13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;
14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий.
17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.
18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.
2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)
1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
Йоан 3.13-17
(Евангелие, Неделя преди Въздвижение)
13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
16Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
17Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
Матей 25.14-30 (Евангелие)
14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Жития на светиите
Мъченик Созон от Киликия (208/304)
Той започнал живота си като езически овчар в Ликаония. Приел вярата в Христа, бил кръстен и получил името Созон („Спаси“). След това използвал всяка възможност да проповядва Евангелието на сънародниците си и да ги призовава да се откажат от идолите си. Влязъл в храм на Артемида в Киликия, отрязал златната й ръка, разбил я на парчета и раздал златото на бедните. Когато научил, че заради това някои били несправедливо наказани за кражба, той се предал на управителя Максимиан. Бил пребит до смърт с пръчки, според някои източници през 288 г., според други през 304 г.
Светите апостоли Евод и Онесифор от Седемдесетте
Св. Еводус (или Еводий) е споменат от св. Игнатий Антиохийски. Той беше ученик на апостол Петър и го наследи като епископ на Антиохия. Казва се, че името „християни“ за членовете на Църквата е дадено от Еводус. Той е бил мъченик по време на посещението на император Веспасиан в Антиохия. Свети Онесифор е споменат от апостол Павел във второто му послание до свети Тимотей, където нарича Онесифор свой приятел и помощник. Той е бил епископ в Колофон в Мала Азия, където е претърпял мъченическа смърт за Христа.
Свети мъченик Евпсихий от Кесария (II в.)
Той е бил син на богат езически сенатор в Кесария Кападокийска. Когато баща му починал, той раздал наследството си на бедните, проповядвайки Божието Царство, докато го правел. Заради това той бил арестуван от Саприций, управител на Кападокия, и хвърлен в затвора. Той убедил надзирателите си да го освободят за известно време и се заел да раздаде остатъка от своите земни блага, първо на своите обвинители и преследвачи, а след това на бедните. Когато цялото му богатство било изразходвано, той доброволно се върнал в затвора. Той бил жестоко бичуван няколко пъти, а след това обезглавен. При мъченичеството му се казва, че от тялото му е течало мляко вместо кръв.
Светият ни отец Йоан, архиепископ на Новгород (1185)
„Първоначално той е бил женен свещеник, а след това, от 1163 г., епископ в Новгород, като през живота си е построил седем църкви. Имал видение на Светата Божия Майка и рядка власт над демоните, които му се подчинявали, и веднъж чудесно спасил Новгород от нападение на седемдесет и двама князе. Страдал от дяволски изкушения, но ги преодолял всички със силата на Кръста и с молитва. Оттеглил се в манастир в напреднала възраст, той приел великия обет и на 7 септември 1185 г. мирно почива в Господа.“ (Пролог)
Света Касия (Касиани) Химнографката (9 в.)
Тя се родила в Константинопол в благородно семейство и израснала необичайно красива и учена — до такава степен, че била избрана да участва в „изложение на булки“, на което император Теофил трябвало да си избере съпруга. Поразен от красотата на Касия, императорът се приближил до нея и казал: „Чрез жената дойдоха по-низките неща“, имайки предвид прегрешението на Ева. Касия отговорила: „Чрез една жена дойдоха по-добрите неща“, като се позовава на Въплъщението на Христос чрез Неговата Пречиста Майка. Засегнат от отговора ѝ, императорът я отхвърли и избра Теодора за своя съпруга. Касия постъпи в монашество и основала женски манастир в Константинопол, тясно свързан с манастира „Студион“. Като игуменка на манастира, тя написала много литургични химни, поне двадесет от които са включени в богослуженията на Църквата. Най-известен (или поне най-тясно свързан с нея) е Химнът на Касиани, който се пее на утренята в Велики сряда. Тя починала в мир.