Православен  Календар

12 Юли 2026
6-а неделя след Петдесетница

Няма пост

Празници

  • Свети апостоли Петър и Павел

Библейски четива (Синодален превод)

1 Петрово 1.3-9 (Вечерня)

3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, 4за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас, 5които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време. 6Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения, 7та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос, 8Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, 9като постигате края на вашата вяра - спасението на душите;

1 Петрово 1.13-19 (Вечерня)

13Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово. 14Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение, 15но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки. 16Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет". 17И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване, 18като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, 19но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,

1 Петрово 2.11-24 (Вечерня)

11Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата, 12имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението. 13И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт, 14било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци. 15Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци, 16като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии. 17Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте. 18Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си - не само на добрите и кротките, а и на опърничавите. 19Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо. 20Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу. 21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".

Лука 24.36-53 (6-то утринно Евангелие)

36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Йоан 21.15-25 (Утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Римляни 12.6-14 (Апостол)

6И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; 7имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; 8наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце. 9Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; 10бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други; 11в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете; 12бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни; 13помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; 14благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.

2 Коринтяни 11.21-12.9 (Апостол, Апостоли)

21За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз. 22Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз. 23Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. 24Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; 25три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; 26много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, 27в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота. 28Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви. 29Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям? 30Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля. 31Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа. 32В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.

1Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни. 2Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. 3И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), 4че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. 5С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи. 6Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене. 7И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. 8Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене. 9Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

Матей 9.1-8 (Евангелие)

1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. 2И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете! 3Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува. 4А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? 5Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? 6Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. 7И той стана, взе си постелката и отиде у дома си. 8А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

Матей 16.13-19 (Евангелие, Апостоли)

13А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески? 14Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците. 15Той им рече: а вие за кого Ме мислите? 16Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. 17Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; 18и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; 19и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

Жития на светиите

Светите, славни и всехвални водачи на апостолите Петър и Павел

За живота на тези двама велики апостоли можем само да препоръчаме четене на целия Нов Завет, който съдържа разкази за техния живот и много от техните вдъхновени писания. Свети Петър, след като проповядвал в Юдея, Антиохия и части от Азия, отишъл в Рим, където бил разпнат по заповед на император Нерон около 66-та година. Бидейки отведен на кръста, той умолявал палача да го разпъне с главата надолу, защото се чувствал недостоен да участва в същата смърт като Спасителя.

Апостолските трудове на Свети Павел се простират от Арабия до Испания. Той също така завършва земния си път в Рим, обезглавен по заповед на Нерон, като някои казват, че по същото време, когато Свети Петър е разпнат на кръст.

⚠ Съобщи за неточност