Библейски четива (Синодален превод)
Марк 16.9-20
(3-то утринно Евангелие)
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
Римляни 5.1-10 (Апостол)
1И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4търпението - опитност, опитността - надежда,
5а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
Матей 6.22-33 (Евангелие)
22Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *
25Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
26Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
Жития на светиите
Пренасяне на мощите на великомъченик Теодор Стратилет (319)
Вижте неговото възпоменание на 8 февруари
Свети Ефрем, патриарх Антиохийски (545)
„По време на управлението на византийския император Анастасий, Ефрем бил управител на източните области. Той бил известен с голямото си благочестие и състрадание и бил много ценен заради тези си добродетели. Когато започнало възстановяването на Антиохия, която била разрушена от земетресение и пожар, императорът заповядал на Ефрем да ръководи работата. Ефрем извършил тази работа с усърдие и любов. Сред обикновените работници имало един епископ, който напуснал епархията си по неизвестни причини и работел като работник. Никой не знаел, че човекът е епископ. Един ден той легнал да си почине от изтощителната работа с другите работници и заспал. Ефрем го погледнал и видял пламтящ стълб, издигащ се над човека и достигащ до небето. Смаян и уплашен, Ефрем го повикал и го заклел да разкрие кой е. Човекът дълго се колебаел, но накрая признал, че е епископ и предсказал, че Ефрем скоро ще бъде ръкоположен за патриарх на Антиохия (патриаршеският престол бил празен откакто старият патриарх, Евфразий, загинал при земетресението). Ефрем наистина бил избран и ръкоположен за патриарх. Заради неговата доброта, чистота и ревност за Православието, Бог му дал голям дар на чудотворство. Веднъж, за да убеди някой еретик, че Православието е истинската вяра, той поставил своя омофор в пламъците и се помолил на Бога. Омофорът останал невредим в огъня три часа. Когато еретикът видял това, той се уплашил и отхвърлил ереста си. Ефрем почивал мирно през 546 г. (Пролог)
Нашата Света Майка Мелания Стара (410)
Тя била богата и благородна дама, родена в Испания. Съпругът ѝ и две от децата ѝ починали и виждайки суетата на светските неща, тя пътувала до Египет, за да посети монасите в Нитрия. Тя раздала по-голямата част от голямото си богатство на нуждаещите се и на египетските християни, преследвани от арианите. Говори се, че за три дни нахранила около 5000 души. Когато православните в Египет били изгнани в Палестина, тя отишла с тях в Йерусалим, където построила манастир за девици; самата тя влязла в манастира и починала там през 410 г. Нейната внучка, Мелания Млада, се почита на 31 декември.
Свети Зосима, монах, от Финикия (Сирия) (6 в.)
Той се подвизавал в аскеза в манастир близо до Тир. Благодарение на изключителната си чистота на живот, той получил дар на пророчеството. Той предвидил разрушението на Антиохия от земетресение и подобно на Авраам, молейки се за Содом, се поклонил на земята и се помолил градът да не бъде напълно разрушен. Веднъж пътувал в отдалечено място и лъв нападнал и убил мулето му. Той заповядал на лъва да му служи вместо мулето; лъвът веднага взел товара на Зосима и го отнесъл в Кесария, където Зосима го освободил. Свети Зосима починал в мир.