Православен  Календар

11 Юни 2026
Четвъртък от 2-а седмица след Петдесетница

Петров пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Девица мъченица Теодосия Тирска
  • прен. мощите на блаж. Йоан Устюжски
  • Дева-мъченица Теодосия Тирска (308)
  • Възпоменание на Първия Вселенски събор (325 г.)
  • Падането на Константинопол (1453); „Благословен Константин XII, последният от византийските императори, мъченически убит от турците (1453)“

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 5.10-16 (Апостол)

10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му; 11и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение. 12Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - * 13защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон. 14Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия. 15Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото. 16И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване.

Матей 8.23-27 (Евангелие)

23И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му. 24И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше. 25Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме! 26А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина. 27А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?

Жития на светиите

Дева-мъченица Теодосия Тирска (308)

По време на гоненията на император Максимиан, девица Теодосия дошла да утеши група християни, които стояли пред управителя на Кесария в Палестина. Когато тя ги насърчила да не се отказват от мъченичеството, и тя била доведена пред съдията, който заповядал да ѝ вържат камък около врата и да я хвърлят в морето; но ангели я изнесли на брега невредима. След това съдията заповядал да я обезглавят. В нощта, когато присъдата била изпълнена, Теодосия се явила на родителите си, обгърната от небесна светлина и придружена от други девици мъченици, и казала: „Виждате ли колко велика е славата и благодатта на моя Христос, от която искахте да ме лишите?“ (Родителите ѝ, желаейки да я предпазят от мъченичество, се опитали да я предпазят от изповядване на Христос).

Възпоменание на Първия Вселенски събор (325 г.)

Съборът е свикан от император Константин Велики и се провежда в Никея през 325 г. Учението на александрийския свещеник Арий – че Христос не е вечен с Отца, а е Негово божествено творение – привлича много последователи в цялата империя и императорът желае Църквата да изложи правилното си учение. На събора присъстват 318 свети йерарси, включително Свети Николай Мирликийски, Свети Атанасий Велики и Свети Спиридон. Съборът ясно осъжда арианската ерес, формулира първата версия на Символа на вярата (често наричан Никейски символ на вярата) и предлага двадесет канона. Отците на събора се почитат в неделята след Възнесение.

Падането на Константинопол (1453); „Благословен Константин XII, последният от византийските императори, мъченически убит от турците (1453)“

На тази дата през 1453 г. Константинопол, столицата на християнския свят, е разграбен от силите на султан Мехмед (Мохамед) II, поставяйки го под турска власт, където остава и до днес.

Константин XII, последният византийски император, загива, защитавайки града. Източниците са рязко разделени относно това дали той трябва да бъде считан за християнски мъченик. Обозначението „Блажен Константин“ по-горе е от календара „Свети Герман“, чиито съставители цитират руски мартирологи, които го посочват като светец. Прологът обаче цитира падането на Константинопол, като същевременно умишлено пропуска всякакви похвали за Константин. Той приема (и никога публично не се отказва) от фалшивата „уния“ на Флоренция и затова е смятан от някои за еретик. Много православни християни, включително много от жителите на Константинопол, виждат падането на града като божествено възмездие за приемането на унията от страна на Империята.

Преди смъртта си императорът облякъл войнишка броня и помогнал за охраната на градските укрепления; тялото му никога не било намерено. Въпреки че изобилстват различни легенди, най-вероятното обяснение е, че той е загинал с много други защитници и е бил хвърлен с тях в общ гроб.

⚠ Съобщи за неточност