Православен  Календар

09 Май 2026
Събота на 4-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

  • Св. Стефан, епископ Пермски
  • Свещеномъченик Василий, епископ Амасийски и праведна дева Глафира (322)
  • Свети Стефан, епископ на Перм (1396)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 12.1-11 (Апостол)

1В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, 2и уби с меч Иакова, брата Иоанов. 3А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, - 4и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. 5И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него. 6А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата. 7И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му. 8Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене! 9Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение. 10Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него. 11Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.

Йоан 8.31-42 (Евангелие)

31Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, 32и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. 33Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете? 34Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха. 35А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно. 36И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас. 38Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец. 39Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови. 40А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил. 41Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога. 42Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.

Жития на светиите

Свещеномъченик Василий, епископ Амасийски и праведна дева Глафира (322)

Лициний е бил съимператор с Константин Велики. При възкачването си на престола той се съгласява да толерира християнството в своите територии, но скоро се обръща към преследване на християните и към различни плътски грехове. Той се влюбва в Глафира, християнска девствена слугиня на императрица Констанция. Когато Глафира казва на Констанция това, императрицата я изпраща в Амасия на Изток за нейна защита. Там тя е приета и защитена от епископ Василий на този град. Лициний разбира къде се крие Глафира и нарежда тя и епископът да бъдат доведени при него като затворници. Войниците, които идват за нея, установяват, че тя вече е мъртва, затова се връщат само с епископ Василий, който е подложен на жестоки мъчения, след което е обезглавен. Тялото му е хвърлено в морето, но с помощта на Божи ангел хората му намират тялото му, изваждат го от морето и го връщат в Амасия.

В Прологът се добавя: „Император Константин събрал армия срещу Лициний, победил го, арестувал го и го изпратил в изгнание в Галия, където той завършил дните си на омраза към Бога.“

Свети Стефан, епископ на Перм (1396)

Като млад мъж той постъпва в монашески живот в манастира „Свети Григорий Богослов“ в Ростов. След като научава, че Пермската земя (по западните склонове на Уралските планини) все още е обзета от езичество, той се изпълва с желание да донесе Евангелието на нейния народ. Започва да изучава езика, създава азбука и превежда богослужебните книги. С благословията на Московския митрополит той тръгва и започва апостолските си трудове. След много трудности и страдания събира общност от кръстени християни, той е посветен на епископ на областта. Веднъж, в напреднала възраст, се завръща в Москва, където почива през 1396 г.

⚠ Съобщи за неточност