Православен  Календар

14 Март 2026
Трета събота на Великия пост

Великденски пост — Разрешава се вино и елей

Празници

  • Задушница

Почитани светии

  • Мъченица Евдокия Илиополска
  • Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 10.32-38 (Апостол)

32Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания, 33ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха; 34защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот. 35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави. 38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Марк 2.14-17 (Евангелие)

14Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него. 15И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му. 16Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници? 17Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Жития на светиите

Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)

Евдокия беше от Хелиополис във Финикия (днес Баалбек в Ливан). Тя беше изключително красива езичница, водеше разпуснат живот и забогатя от подаръците на многобройните си любовници. Един ден в Хелиополис пристигна възрастен монах на име Германус, който отседна в дома на един християнин, съсед на Евдокия. Нощем той започна да чете на глас от Псалтира и от книга за Страшния съд. Евдокия го чуваше от съседната къща. Сърцето й беше трогнато и тя стоеше внимателно цяла нощ, слушайки всяка дума с страх и разкаяние. На следващия ден тя умолява Германус да я посети и той й обяснява спасителната християнска вяра. Накрая Евдокия моли местния епископ да я кръсти. Тя освобождава слугите си, дарява цялото си богатство на бедните и влиза в манастир.

„Нейните бивши любовници, разярени от нейното обръщане, от отказа ѝ да се върне към старите си навици и от изчезването на красотата ѝ поради строгите аскетични практики, които извършваше, я издадоха като християнка на управителя Винсент и тя беше обезглавена“ (Великият Часослов). Според някои това се случило по времето на Траян (98–117 г.), а според други – по времето на Адриан (117–138 г.).

„Прологът“ дава малко по-различно описание: че след като влязла в манастира, на Евдокия било позволено да води монашески живот в мир — с такава преданост, че тринадесет месеца след влизането си в манастира тя била избрана за игуменка. Тя живяла петдесет и шест години в манастира и й бил даден дарът да възкресява мъртвите. В старостта й възникнало преследване на християните и Евдокия била обезглавена заедно с много други. „Ето един чудесен пример за това как съдът на нечистотата може да бъде пречистен, осветен и изпълнен с ценен, небесен аромат чрез благодатта на Светия Дух“ (Пролог).

⚠ Съобщи за неточност