Православен  Календар

08 Февруари 2026
Неделя на Блудния син

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Ксенофонт и Мария
  • Светият ни отец Ксенофонт, съпругата му Мария и синовете им Аркадий и Йоан (VI в.)
  • Свети Амонас от Египет, ученик на Свети Антоний Велики (350)
  • Светата ни майка Паула от Рим (404)

Библейски четива (Синодален превод)

Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

1 Коринтяни 6.12-20 (Апостол)

12Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. 13Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. 14Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. 15Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! 16Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". 17А който се съединява с Господа, един дух е с Него. 18Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. 19Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? 20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

Лука 15.11-32 (Евангелие)

11И още каза: един човек имаше двама сина; 12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. 13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; 15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; 16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. 17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! 18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, 19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. 20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. 21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; 23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, 24защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. 25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; 26и като повика едного от слугите, попита: що е това? 27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. 29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; 30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. 31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; 32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Жития на светиите

Светият ни отец Ксенофонт, съпругата му Мария и синовете им Аркадий и Йоан (VI в.)

Ксенофонт бил богат сенатор в Константинопол по времето на Юстиниан. Той и съпругата му Мария имали двама сина, Аркадий и Йоан, на които осигурили най-доброто образование. Когато навършили пълнолетие, Ксенофонт ги изпратил да учат право в Беритус (Бейрут). Но корабът, с който тръгнали, потънал в буря и двамата братя били изхвърлени на брега, живи, но разделени, без да знаят дали другият е оцелял.

И двамата братя благодариха на Бога за спасението си и, осъзнавайки суетата на земните неща, и двамата станаха монаси: Йоан в Тир, а Аркадий в Йерусалим. Две години по-късно, като не получи никакви вести от синовете си, Ксенофонт направи разследване и разбра, че те никога не са пристигнали в Бейрут и че вероятно са загинали при корабокрушение. Благодарейки на Бога, Който дава и отнема, както Ксенофон, така и съпругата му Мария облякоха груби дрехи и тръгнаха на поклонение в Светата земя. В Йерусалим те срещнаха духовния отец на Аркадий, който им каза, че и двамата им сина са живи и че скоро ще ги видят.

По Божията провидение Йоан и Аркадий се срещнаха на Голгота и, радостно събрани, прекараха известно време в служение на светия старец на Аркадий. Два дни по-късно Ксенофонт и Мария, посещавайки стареца, прекараха време с двамата си сина, но не ги разпознаха, докато старецът не разкри самоличността им. Родителите плакаха от радост и веднага решиха сами да поемат монашеския живот. Раздавайки значителното си богатство, двамата влязоха в манастири в Светата земя. И родителите, и синовете стигнаха далеч в молитвения живот, като им бе дадена силата да вършат чудеса и да предвиждат бъдещи събития.

Свети Амонас от Египет, ученик на Свети Антоний Велики (350)

„Свети Амонас беше ученик на Свети Антоний Велики и стана негов приемник начело на отшелниците от външната планина на Писпир, след като прекара четиринадесет години в Скетис в непрестанна молитва към Господа да му бъде дадена победа над гнева. По-късно той беше посветен за епископ, вероятно от Свети Атанасий Велики. Той притежавал безстрастие до такава степен, че сякаш не знаел за съществуването на злото и не бил способен да съди никого.

„Един ден дойдоха някои хора да го помолят да разреши един спор между тях. Светецът отговори, като се престори на луд, и каза на една жена, която го третираше като луд: „Ти не осъзнаваш колко усилия съм положил в пустинята, за да придобия тази лудост, и днес я загубих заради теб!“ При друг случай, когато го заведоха да посети брат с лоша репутация, той седна на бъчвата, където се криеше наложницата [на заблудения брат], докато обвинителите му претърсваха безрезултатно килията му. След това, като се сбогува с нещастния човек, той просто каза: „Братко, пази се!“

„Когато го попитаха кои аскетични дела са най-угодни на Бога, той отговори: „Просто седи в килията си и яж малко всеки ден, като винаги пазиш молитвата на митаря в сърцето си (Лука 18:13), и ще бъдеш спасен.“ Той също така каза, че страхът от Бога поражда стенания и сълзи, а те предизвикват радост в душата, изпълвайки я с божествена сила да върши това, което е угодно на Бога, и че тази сила от висините ни утвърждава в обществото на Ангелите. Издигнати по този начин от височина на височина, докато смирено се молим да бъдем избавени от греха, ние ще получим (каза той) като че ли от само себе си откровение за Божиите тайни.“ (Синаксарион)

Светата ни майка Паула от Рим (404)

Тя е родена през 347 г. в благородно семейство в Рим и на шестнадесетгодишна възраст се омъжила за Токсотий, виден благородник. Въпреки че съпругът й бил езичник, той й бил предан и й дал свобода да поддържа християнски дом и да възпитава децата си като християни. Те били благословени с пет деца. Когато тя била на тридесет и две години, съпругът й починал внезапно и Паула решила да превърне голямата си къща в Рим в манастир. По-късно тя пътува до Светата земя със своя духовен отец Свети Йероним (15 юни). В Витлеем тя основава два манастира, един за жени (където тя живее) и един за Свети Йероним и неговите спътници. Всеки ден монахините пеят целия Псалтир, който са длъжни да научат наизуст. Паула била изключително строга в поста си и щедра в даването на милостиня, като често раздавала на бедните дори стоките, необходими на нейната общност за прехрана. Тя помагала на своя духовен отец и брат Йероним в споровете му с последователите на Ориген: самият Свети Йероним бил буен по характер, а Света Паула често го увещавала да се изправя срещу враговете си с търпение и смирение.

Когато навърши петдесет и шест години, тя почувствала, че смъртта й наближава, и чула Христос да й казва: „Стани, любов моя, красавице моя, и ела; защото, ето, зимата мина, дъждът премина и отмина“ (Песен на песните 2:10-11). На което тя отговорила: „Дойде времето на жетвата. Наистина ще видя благата на Господа в земята на живите“ и с радост предаде душата си. На погребението й присъстваха множество монаси, монахини и бедни хора, които я почитаха като своя майка и благодетелка.

⚠ Съобщи за неточност