Библейски четива (Синодален превод)
Евреи 1.1-12 (Апостол)
1Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"?
6Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии".
7За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък";
8а за Сина: "Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници".
10И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".
2 Тимотей 2.1-10
(Апостол, Св. Теодор)
1И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса,
2и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат.
3И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов.
4Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника.
5Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.
6Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.
7Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко.
8Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие,
9заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва.
10Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.
Марк 2.23-3.5 (Евангелие)
23И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.
24А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?
25Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?
26Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?
27И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:
28тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.
1И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка.
2И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.
3А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.
4Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.
5И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.
Йоан 15.17-16.2
(Евангелие, Св. Теодор)
17Това ви заповядвам: да любите един другиго.
18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.
21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.
22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.
23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.
24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.
25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.
26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.
1Това ви казах, за да се не съблазните.
2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.
Жития на светиите
Свети апостол Онесим (ок. 109)
Той е роден във Фригия и е бил роб на Филемон, към когото апостол Павел е адресирал своето послание. Онесим избягал от Филемон и се укрил в Рим, където бил обърнат към вярата от св. Павел. Св. Павел го изпратил обратно при господаря му, който по настояване на св. Павел му дал свобода. Той служил на Църквата в продължение на много години, преди да умре мъченически, пребит до смърт с тояги.
Свети Онесим се почита също на 22 ноември, заедно със светиите Филемон, Архип и Афия; и на 4 януари на Синаксиса на Седемдесетте ученици.
Нашият преподобен отец Далматий Сибирски (1697)
Свети Далматий се почита като пионер на движението, което привлякло много аскети да се заселят в пустошта на Сибир, създавайки нова общност от пустинни отци и превръщайки руския Далечен Север в така наречената „Северна Тебаида“. Той е роден в Тоболск и е възпитан в благочестие от семейството си, наскоро обърнали се в християнството татари. Когато пораснал, влязъл в императорската армия като казак и служил с такова отличие, че царът му присъдил благороднически титул. Оженил се и живял в Тоболск в комфорт и благоденствие. Един ден – след унищожаването на Тоболск в голям пожар през 1643 г. – поразени от осъзнаването на суетата на светските неща, той напусна семейството, богатството и имуществото си и отиде в манастир в Уралските планини, вземайки със себе си само икона на Успение Богородично.
Той бил постриган за монах с името Далматий и се посветил на молитва и аскеза с такава пламенност, че малко по-късно братята го избрали за игумен. Страхувайки се от гордостта и бягайки от почестите, Далматий избягал с иконата на Богородица в отдалечена пещера, където живял живот на мълчание и непрестанна молитва. Неговото присъствие не остана дълго тайна в този слабо населен район и скоро християни от близо и далеч започнаха да идват при него, за да поискат молитва и съвет; много езичници дойдоха при него за свето кръщение. Скоро жилището му станало твърде тясно за онези, които избрали да останат като негови ученици, и светецът получил благословия от епископа на Тоболск да построи дървена капела и няколко килии. Това било началото на великия манастир „Успение Богородично“ (наричан още манастир „Св. Далматий“).
През годините братята претърпяха много изпитания. Веднъж татарският княз на региона, провокиран от лъжливи слухове, планира да унищожи манастира и да убие всички монаси. В нощта преди нападението Светата Божия Майка се явила на княза в бляскави одежди, държейки пламенен меч в едната ръка и бич в другата. Тя забранила на княза да навреди на манастира или на братята и му заповядала да им даде постоянна концесия над региона. Убеден от това видение, князът сключил мир с монасите и станал покровител на манастира, въпреки че бил мюсюлманин.
През следващите години манастирът многократно е бил опожаряван от свирепите езически племена, населявали района; веднъж всички монаси, с изключение на самия свети Далматий, са били избити, но манастирът винаги е бил възстановяван. Светецът почина в мир през 1697 г., а негов наследник като игумен стана синът му Исаак, който построи каменен храм в манастира, за да съхранява мощите на светеца и иконата на Божията Майка, която той беше пазил при себе си през целия си монашески живот.
Нашият преподобен отец Антимос от Хиос (1960)
Роден е през 1869 г. в семейство на набожни селяни на остров Хиос; напуска основното училище рано, за да стане обущар. На деветнадесетгодишна възраст посещава манастир (основан от монах Пахомий, който е бил духовен наставник на Св. Нектарий); толкова е бил трогнат от „ангелския живот” на монасите, че при завръщането си у дома си построява малка колиба и заживява в нея. Единствената му „помощ“ в духовните му борби е икона на Божията Майка, която скоро започва да върши чудеса, привличайки мнозина към неговата пустиня. След известно време той се оттегля в манастир, където е постриган под името Антимос. Там той заболява и игуменът му го изпраща у дома при родителите му заради здравето му. У дома, въпреки че се грижеше за възрастните си родители и упражняваше занаята си на обущар, той продължи да живее като монах, прекарвайки нощите в молитва и понякога хранейки се само с хляб и вода за дълги периоди.
Все повече посетители идваха в неговата скит и при чудотворната икона на Богородица, а през 1910 г. той прие великата схима. Хората от Хиос искаха да бъде ръкоположен за свещеник, но епископът му отказа поради липсата на образование у светеца. По настояване на кръстника на Антимос, епископът на Смирна го ръкоположи вместо него. След поклонение на Атон той се върна в Хиос, където стана капелан в лепрозориум. Скоро болницата, която беше потънала в корупция, се превърна в духовен център, приличащ повече на манастир, отколкото на болница. Свети Антимос се грижеше с ръцете си за много от най-тежко болните, извършвайки много чудеса на изцеление; някои от излекуваните му пациенти станаха монаси или монахини.
С прословутата „Размяна на населението“ от 1922–1924 г. в Хиос се изсипаха бежанци, много от които бяха бедни монахини и момичета. В отговор на видение на Божията Майка свети Антимос построи манастир, който отвори врати с тридесет монахини и бързо се разрасна, въпреки съпротивата на мнозина, които твърдяха, че създаването на такава общност е остаряло (през 1924 г.!). Монашеската обител скоро е приютила осемдесет монахини и е станала известна в цяла Гърция като образец на монашеския живот. Отец Антимос е служил като свещеник на монахините и е продължил да приема многото вярващи – често шестдесет или седемдесет на ден – които са идвали при него за молитва или съвет. Той е продължил това служение повече от тридесет години, извършвайки много чудеса на изцеление. Когато стана твърде стар, за да работи с ръцете си, той се оттегли в килията си и се молеше да му бъде позволено да служи на ближния си до последния си дъх. Той почина в мир на възраст от деветдесет и една години, оплакан и почитан от целия остров Хиос.