Библейски четива (Синодален превод)
Евреи 11.17-23, 27-31 (Апостол)
17С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,
18за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име";
19защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.
20С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.
21С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му".
22С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.
23С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.
27С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия.
28С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях.
29С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха.
30Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни.
31С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).
Марк 9.42-10.1 (Евангелие)
42А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.
43И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън,
44дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
45И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън,
46дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
47И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена,
48дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
49Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.
50Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.
1Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.
Жития на светиите
Свети свещеномъченик Елевтерий, епископ Илирийски, и онези, които са с него (126)
Името му е форма на гръцката дума за „свобода“. Той е родом от Рим, чийто баща умира в ранна възраст, оставяйки го на отглеждането на майка му Антия, християнка, която го отглежда в страх Божий и любов към святостта. Неговата добродетел и способности са толкова очевидни, че е ръкоположен за свещеник на седемнадесет години, а на двадесет е назначен за епископ на Илирия, голяма епархия, обхващаща приблизително днешна Сърбия.
Пастирската и евангелистка дейност на младия епископ била толкова успешна, че много езичници били обърнати към вярата чрез него. Нарастващата му репутация привлякла вниманието на император Адриан, който изпратил един от висшите си офицери на име Феликс да арестува светия епископ. Но когато Феликс видял и чул Елевтерий, той бил пленен от неговото учение, повярвал в Христос и бил кръстен. Той и свети Елевтерий се върнали и се представили заедно пред императора, безстрашно изповядвайки вярата си.
Елевтерий е подложен на жестоки мъчения, по време на които градският префект Коремон, който е предложил някои от мъченията, е просветен чрез молитвите на светеца за враговете му и провъзгласява за Христос. Той е кръстен от Елевтерий и по-късно обезглавен. След време, когато става ясно, че огънят и мъченията няма да трогнат светия епископ, той е отведен в амфитеатъра и обезглавен. В момента на смъртта му майка му Антия се втурва напред и взема тялото му в ръцете си. Там и тя е обезглавена от палачите.
Бременните жени призовават Свети Елевтерий за безопасно раждане.
Свети мъченик Елевтерий Кубикулярий (4 в.)
Той произхождал от благородно семейство в Константинопол и се издигнал до ранга на Кубикуларий (камергер). Той бил не само съветник, но и близък приятел на императора (вероятно Юлиан Отстъпник). Но Елевтерий бил все по-развито желание да стане християнин; затова, получавайки разрешение от императорския двор, се преместил в провинцията на Витиния, където бил кръстен. Там построил къща, която криела подземен параклис.
Когато Елевтерий се завърнал в двора, някои завистливи придворни го издали на императора, който посетил вилата на Елевтерий и бил бесен, когато открил подземната църква. Когато светецът не се отрекъл от вярата си в Христос, императорът, пренебрегвайки всички предишни приятелски връзки, го обезглавил.
Свети мъченик Вакх Нови (787)
По време на управлението на Константин VI и Ирина, реставратори на светите икони, Светата земя е под контрола на мюсюлманските араби. Много християни там отстъпват от вярата, поставяйки почестите и сигурността в този свят над вечната си радост. Един от тях е бащата на този светец, който отглежда седем деца като мюсюлмани. Съпругата му обаче никога не се отказва от вярата си и се моли постоянно за обръщането на съпруга и децата си във вярата. След смъртта на бащата, третият ѝ син Дачак заявява, че желае да стане християнин. Той е кръстен в манастира „Свети Сава“ близо до Йерусалим, получавайки името Вакхус, и е решен да стане монах. Но игуменът, страхувайки се от репресии срещу манастира, го изпраща обратно в дома му в Йерусалим. Братята му, виждайки радостта и смелостта му в изповядването на вярата, решават да приемат свето кръщение, с изключение на един, който донася Вакхус на властите. Той е арестуван и изправен пред съдията и когато се оказва твърд в изповядването на Христос, е обезглавен.
Нашият преподобни отец Трифон Колски, апостол на Лапония (1583), и неговият ученик Свети мъченик Йона (1590)
Свети Трифон е син на свещеник от Новгород. Синаксарът записва, че в момента на раждането му, по време на утренската служба, се пеел стихът „Блажен е животът на ония, които живеят в пустинята“. През 1525 г. той бил подтикнат от божествено откровение да избяга в далечния север на Русия и да живее като отшелник. Той се установил близо до река Кола, където посвещавал нощите си на молитва, а дните си на провъзгласяване на Христовото Евангелие на местните народи. Езичниците в началото били враждебни, но търпението и смирението му ги спечелили и той покръстил мнозина. Той им построил църква със собствените си ръце на брега на Ладожкото езеро, а по-късно основал там манастир. Свети Трифон починал през 1583 г. Той предсказал собствената си смърт и предстоящото разрушение на манастира от шведите, което се случило през 1590 г. Всички монаси били избити. Първата жертва, старецът Йона, извършил много чудеса в манастира след възстановяването му.