Православен  Календар

02 Декември 2026
Сряда от 27-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

  • Пророк Авдий
  • преп. Варлаам и Иоасаф
  • Свети пророк Авдия (Авдиас)
  • Свети наш отец Филарет, митрополит Московски (1867 г.)
  • Свети мъченик Варлаам Антиохийски (304 г.)
  • Светите ни отци Варлаам и Йоасаф от Индия (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Тимотей 5.22-6.11 (Апостол)

22Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист. 23Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания. 24Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват. 25Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.

1Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението. 2Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай. 3Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, 4той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, 5зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива. 6Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. 7Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. 8Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. 9А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. 10Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. 11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.

Лука 18.15-17, 26-30 (Евангелие)

15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. 16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, 30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.

Жития на светиите

Свети пророк Авдия (Авдиас)

Книгата на Авдия е най-кратката пророческа книга в Стария завет. Писанията ни казват малко за това къде или кога е живял. Някои вярват, че той е Авдия, който е служил като управител на домакинството на цар Ахав и, когато Йезавел е убивала пророците, е скрил сто от тях в пещера и ги е хранил. Твърди се, че този Авдия по-късно става ученик на пророк Илия (Елиас). Името му означава „служител на Бога“.

Свети наш отец Филарет, митрополит Московски (1867 г.)

Роден в свещеническо семейство близо до Москва през 1782 г., той постъпва в семинарията в ранна възраст и скоро се отличава с благочестието си и познанията си за древни езици. Постриган е за монах, но е посветен на професор в семинарията в Москва, където неговите тълкувания на вярата, устни и писмени, го карат да бъде смятан за Отец на Църквата по негово време; мнозина го наричат „новият Златоуст“.

През 1817 г., на тридесет и пет години, той е ръкоположен за епископ и само за няколко години се издига до ранга на Московски митрополит, най-високият пост в Руската църква, откакто Петър Велики премахва Патриаршията. Той остава митрополит до края на живота си. Свети Филарет изглежда буквално неуморен в труда си за Църквата: никой не знае кога спи, а слугата му, независимо кога идваше в покоите на митрополита, винаги го намираше да работи на бюрото си. Той работеше за възстановяване на моралните стандарти сред духовенството, които бяха изпаднали в разпуснатост. Винаги, когато беше принуден да свали клирик, той тайно допринасяше за нуждите на семейството със собствени средства. По подобен начин той изразходваше всичките си финансови ресурси за благотворителни дейности, като винаги се грижеше даренията му да се пазят в тайна. Той финансира изграждането на голям хоспис за сираци и деца от бедни духовни семейства.

Свети Филарет оказа пълната си подкрепа на петдесетгодишния проект за превод на Библията на руски език и сам преведе няколко книги от Стария завет, въпреки че проектът беше противопоставен от царя и от някои влиятелни групи в Църквата. Той подкрепи работата на отците от Оптинския манастир за публикуване на преводи на Отците на Църквата; тези преводи, когато се появиха, допринесоха за голямо духовно пробуждане в Русия.

Той почина в мир през 1867 г. на осемдесет и пет години.

Обичаната „Утринна молитва на Филарет Московски“, която започва с „Господи, дай ми да посрещна настъпващия ден с мир...“, е въведена в православното благочестие от Свети Филарет, но изглежда първоначално е написана от Франсоа Фенелон, френския писател-квиетист. Молитвата започва да се използва и от Оптинските старци и понякога се нарича „Утринна молитва на Оптинските старци“. Молитвата се появява в няколко подобни варианта.

Господи, дай ми да посрещна настъпващия ден с мир. Помогни ми във всичко да се уповавам на Твоята свята воля. Във всеки час от деня ми откривай волята Си. Благослови отношенията ми с всички, които ме заобикалят. Научи ме да се отнасям към всичко, което ми идва през деня, с душевен мир и с твърдото убеждение, че Твоята воля управлява всичко. Във всичките ми дела и думи ръководи мислите и чувствата ми. В непредвидените събития нека не забравям, че всичко е изпратено от Теб. Научи ме да действам твърдо и мъдро, без да огорчавам или смущавам другите. Дай ми сили да понеса умората на този настъпващ ден с всичко, което ще донесе. Насочвай волята ми, научи ме да се моля, моля Ти се в мен. Амин.

Свети мъченик Варлаам Антиохийски (304 г.)

Свети Варлаам бил старец, живял в Антиохия по време на гоненията на Диоклециан и Максимиан. Когато изповядал Христос пред управителя и отказал да принесе жертва на идолите, той бил измъчван дни наред: плътта му била разкъсвана с железни нокти и бил разтяган на диба. Когато тези обичайни мъчения се провалили, управителят измислил ново мъчение: ръката на Варлаам била протегната над олтар на идолите и в дланта му бил сложен горящ въглен с тамян. Мъчителите разсъждавали, че когато болката го принуди да пусне въглена, ще могат да кажат, че е принесъл жертва на боговете. Но свети Варлаам държал ръката си здраво и наблюдавал спокойно как ръката му е обгаряна от въглена. Накрая ръката му паднала на земята и мъченикът предал душата си на Бога.

Според някои сведения, Свети Варлаам е преживял мъките си и е починал в мир. Някои твърдят, че е дошъл от Кападокия, а не от Антиохия, но това вероятно е невярно. Свети Йоан Златоуст веднъж е произнесъл проповед на гробницата на Свети Варлаам в Антиохия в деня на неговия празник.

Светите ни отци Варлаам и Йоасаф от Индия (IV в.)

„Те бяха индийски аскети. Йоасаф беше син и наследник на цар Авенир. По Божие провидение той беше посетен от стареца Варлаам, който го научи на християнската вяра и го кръсти. След това старецът отишъл в планините, за да живее в аскеза, а Йоасаф останал да се бори с много изкушения в света и да ги преодолява с Божията благодат. Йоасаф най-накрая успял да доведе баща си при Христос. След като бил кръстен, цар Авенир живял още четири години в дълбоко покаяние (защото бил извършил тежки грехове в преследването на християните) и след това завършил земния си път и отишъл в по-добрия живот. Младият Йоасаф поверил царството на приятеля си Варахия, а сам се оттеглил в пустинята, за да живее в аскеза заради Христос. Единственото му желание на земята било да види отново духовния си баща Варлаам. Бог, в своята милост, изпълнил желанието му и един ден Йоасаф застанал пред пещерата на Варлаам и извикал: „Благослови ме, отче!“ Старецът Варлаам живял в аскеза в пустинята седемдесет години, като общо живял сто години. Свети Йоасаф предал царството си на двадесет и пет години и отишъл в пустинята, където живял още тридесет и пет години. И двамата изпитвали голяма любов към Господ Иисус, довели мнозина до истинската вяра и влезли във вечната радост на своя Господ.“ (Пролог)

Те се отбелязват на 26 август по гръцки календар.

⚠ Съобщи за неточност