Православен  Календар

25 Февруари 2024
Неделя на Митаря и Фарисея

Няма пост

Празници

  • Начало на Постния Триод

Почитани светии

  • Св. Мелетий, архиепископ Антиохийски
  • св. Алексий, митр. на цяла Русия
  • Свети Мелетий, архиепископ на Антиохия (381)
  • Свети Алексий, митрополит на Москва и чудотворец на цяла Русия (1378)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

2 Тимотей 3.10-15 (Апостол)

10А ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение, 11моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ. 12Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. 13А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани. 14Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен; 15пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.

Лука 18.10-14 (Евангелие)

10двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. 11Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: 12постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. 13А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! 14Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Жития на светиите

Свети Мелетий, архиепископ на Антиохия (381)

Нашият свят отец Мелетий, арменец по рождение, стана архиепископ на Антиохия в разгара на арианската полемика. Въпреки че беше назначен от влиятелни ариани, които смятаха, че споделя техните възгледи, веднага след като се възкачи на престола, той започна да проповядва единосъщността на Сина с Отца. „При това архидяконът, арианин, сложи ръка върху устата на епископа; Мелетий тогава протегна три пръста към народа, затвори ги и протегна само един, показвайки чрез знаци равенството и единството на Светата Троица. Изплашеният архидякон тогава хвана ръката му, но освободи устата му, и Мелетий заговори още по-решително в защита на Никейския събор“ (Великият Хорологион). Свети Мелетий е този, който е ръкоположил свети Йоан Златоуст за четец и дякон в Антиохия. Той е председателствал Втория вселенски събор през 381 г. При неговото погребение свети Григорий Нисийски е произнесъл погребална реч, оплаквайки: „Нашият Илия е възнесен, а на негово място не е останал никакъв Елисей.“

Свети Алексий, митрополит на Москва и чудотворец на цяла Русия (1378)

Роден е в началото на XIV век в семейство на придворни сановници в Москва. Въпреки доброто си образование, той не е бил привлечен от светския успех и на двадесетгодишна възраст става монах. С времето Алексий е ръкоположен за епископ на Владимир, а след това за митрополит на Москва, което по онова време е било най-високата длъжност в руската църква (която все още е била под патриархата на Константинопол). Русия тогава е под жестокото владичество на татарите. Свети Алексий пътува два пъти до Златната орда, където татарският хан държи двора си. При първото си посещение (1359 г.) той изцелява съпругата на хана от слепота, която я е измъчвала в продължение на три години – чудо, което допринася значително за смекчаване на отношението на татарите към руските им васали и за запазване на свободата на Църквата.

Непрестанните му усилия в света не лишили светеца от любовта му към монашеството: той се съвещаваше със светите монаси при всяка възможност и основаваше много нови манастири. Като наближаваше края на живота си, той се опита без успех да убеди своя приятел Свети Сергий Радонежки (25 септември) да го наследи. Той почина в мир през 1378 г. Непотънващите му мощи се почитат в катедралата „Богоявление“ в Москва.

⚠ Съобщи за неточност