Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 1.1-20
(6-ти час)
1Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.
2Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
3Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.
4Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад.
5Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.
6От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.
7Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци.
8И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град.
9Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.
10Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!
11За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.
12Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми?
13Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване!
14Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося.
15И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.
16Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
18Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.
19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
Битие 1.1-13 (Вечерня)
1В начало Бог сътвори небето и земята.
2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13Биде вечер, биде утро - ден трети.
Притчи 1.1-20 (Вечерня)
1Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
2за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
3за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
4да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост.
5Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
6за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
7Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
8Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
9защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
10Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;
11ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,
12жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;
13да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;
14ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", -
15синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,
16защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:
17не напразно се разпъва мрежа пред птици.
18Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.
19Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.
20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
Жития на светиите
Светият ни отец Авксентий (470)
Той е от персийски произход, роден в Сирия. Като млад мъж се е отличил като член на двора на император Теодосий Млади. Виждайки суетата на светските почести и удоволствия, той става монах в Константинопол; но когато хората започват да възхваляват неговата святост, той бяга в планината Оксея близо до Халкедон, която по-късно става известна като планината на Авксентий. Там той построил малка колиба и живял в уединение; но с времето бил открит от някои овчари и вярващите започнали да пристигат във все по-голям брой за неговото учение, благословия, молитви и изцеление. Той извършил безброй чудеса, но смирението му било такова, че винаги се стремял да избегне те да му се приписват. Когато го молели да се моли за изцеление на някого, той се опитвал да откаже, казвайки: „И аз съм грешен човек.“ Но когато хората го убеждаваха с молбите си, той призоваваше всички да се молят заедно за изцеление; или им напомняше, че Бог ще даде според вярата им; или казваше на болния: „Господ Иисус Христос те изцелява.“ Когато император Марциан свика Четвъртия вселенски събор в Халкедон, той заповяда отшелникът да се присъедини към събранието на светите отци. Авксентий отказа, като каза, че учението на доктрината е от компетенцията на епископите, а не на монасите. Пратениците на императора го заведоха насила. Той беше посрещнат с почести от императора и потвърди всички решения на Събора.
Той никога не се върна на планина Оксея, а се засели на още по-диво и отдалечено място на планина Скопа, която по-късно стана известна като планина Св. Авксентий. Учениците му построиха малка дървена колиба с един прозорец, през който той можеше да разговаря с непрекъснатия поток от посетители. Той почина в мир през 470 г. Голяма тълпа се събрала за погребението му, а светите му мощи били поверени на женски манастир, чийто духовен отец бил той.
Планината Св. Авксентий скоро се превърна в център на исихастичния живот с седем манастира.
Свети Кирил, равен на апостолите и просветител на славяните (869)
Вижте съвместното честване на светиите Кирил и Методий на 11 май.
Какво се случи с Деня на влюбените?
На 14 февруари Римокатолическата църква чества двама светци на име Валентин, и двамата мъченици в Рим в различно време (единият е бил епископ в Италия). И двамата са светци и в Православната църква, но се честват на 30 юли и 24 октомври. Що се отнася до шоколадовите бонбони, цветята, картичките и т.н., Енциклопедия Британика казва: „Денят на Свети Валентин като празник на влюбените... няма никаква връзка със светеца или с някое събитие от неговия живот. Тези обичаи изглеждат по-скоро свързани или с езическия римски празник Луперкалия, който се е провеждал в средата на февруари, или с пролетния сезон като цяло.“
Почитаемият Марон, отшелникът от Сирия (ок. 423)
Този аскет и чудотворец е бил приятел на Свети Йоан Златоуст. Прочетете за неговия живот тук.