Православен  Календар

14 Декември 2023
Четвъртък от 28-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Пророк Наум
  • Свети Филарет Милостиви Константинополски (762)
  • Нашият достопочтен отец Елигий (Елой), епископ на Нойон (660)

Библейски четива (Синодален превод)

Тит 1.5-2.1 (Апостол)

5Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: 6който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. 7Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, 8но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, 9да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят. 10Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните, 11на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба. 12Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси. 13Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата, 14като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината. 15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:

Лука 20.9-18 (Евангелие)

9И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време; 10и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен. 11Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен. 12Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха. 13Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят. 14Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. 15И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? 16Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде! 17Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"? 18Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

Жития на светиите

Свети пророк Наум (7 в. пр.н.е.)

Той бил галилеянин от племето на Симеон. Книгата на Стария завет, носеща неговото име, предсказва разрушението на Ниневия, столицата на Асирия, от мидяните и възстановяването на Юдейското царство; всичко това се случило. Наум е седмият от малките пророци. Той починал в мир. Името му означава „утеха“ или „покой“.

Петима от пророците (Наум, Авакум, Софония, Агей и Даниил) се почитат през декември. Някога на 4 декември в църквата „Възкресение“ се е чествал празникът на дванадесетте пророци, но този празник вече не е в календара. Дните преди Рождество Христово съдържат много чествания на верния остатък от Израел, чиито надежди са се изпълнили с раждането на Месията.

Свети Филарет Милостиви Константинополски (762)

Той бил богат земевладелец, който живял в провинцията близо до Константинопол по време на управлението на императрица Ирина. Бог му дал голямо богатство и голямо семейство, с които да се наслаждава на по-късните си години в доволство. Истински обичащ Бога, той давал без колебание на всички бедни и нуждаещи се, които идвали при него, и предлагал щедро гостоприемство на всеки пътник, преминаващ през земите му.

Но съдбата му се промени драстично и след поредица от бедствия той беше доведена до бедност, разполагайки само с малко парче земя, чифт вола, магаре, кон, крава и теле и няколко кошера, за да издържа себе си и семейството си. Без да се оплаква, той започна живота на обикновен фермер, трудейки се, за да издържа семейството си с оскъдните си средства.

Омаленото му състояние по никакъв начин не промени щедрия му характер; и когато срещна селянин, който оплаква смъртта на двата си вола, той веднага му даде своя, без да си остави възможност да обработва нивата си. Когато жена му и децата му изразиха ужаса си, той отговори с думите на Христос: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете... но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.“ Той помоли жена си и децата си да бъдат търпеливи, защото скоро щяха да видят съкровище, което той криеше.

Продължавайки във всяко отношение да бъде щедър, както когато е бил богат, той скоро раздаде коня си, после кравата и телето си, а после и магарето си (с товар зърно, който то носеше по това време) на малкото хора, които срещна и които бяха по-бедни от него. Без никакви средства да изхрани себе си или семейството си, той получи щедър дар от провизии от богат приятел; раздели дара между членовете на семейството си, след което даде своята част на бедните. След това раздаде кошерите си и накрая палтото от гърба си на просяк, който го помоли за храна. Така той остана напълно лишен от притежания, разчитайки единствено на Бог да се грижи за себе си и семейството си.

По това време пратеници от константинополския двор минавали през квартала, изпратени да търсят красива девойка от добро семейство, която да бъде смятана за булка на младия император Константин VI. Филарет ги приел в някогашния си разкошен дом и, впечатлени от неговите добродетели и тези на семейството му, те помолили две от внучките му да се върнат с тях в двора. Там физическата и духовна красота на двете дами блестяла толкова ярко, че едната от тях била омъжена за императора, а другата - за един от главните му придворни. Императорът повикал Филарет и останалата част от семейството му в двореца, където го назначил за консул и му дал по-големи богатства, отколкото е притежавал в миналото. Светецът, възстановен до просперитет, продължил да бъде щедър както преди: първото му действие било да даде пищен пир, на който поканил бедните, старите и инвалидите от града. След това прекарвал дните си в разходки по улиците на града, раздавайки милостиня на бедните, давайки на всички, които поискали, без да се съобразява със достойнствата на техния случай. (Той довел със себе си слуга, който носел три торби с монети: една златна, една сребърна и една медна. Когато срещнал нуждаещ се човек, светецът бръкнал произволно в една торба и му дал шепа монети, като по този начин оставил Бог да реши размера на дара).

Когато светецът наближил смъртта си, той събрал семейството си и ги призовал да раздадат цялото останало от богатството му на нуждаещите се. „Деца мои, не забравяйте гостоприемството; посещавайте болните или в затвора, грижете се за вдовици и сираци; грижете се за погребението на умиращите в бедност; не пожелавайте имота на другите; не говорете лошо за никого и не се радвайте на нещастията, които сполетяват враговете ви; винаги правете това, което видяхте да правя аз в живота си, за да ви пази Бог под Своята закрила.“ След това, с лице, сияещо от радост, той предаде душата си на Бога.

Нашият достопочтен отец Елигий (Елой), епископ на Нойон (660)

Той е роден в християнско семейство близо до Лимож в Галия (днешна Франция) през 588 г. Става златар, работи за кралския монетен двор и с времето става доверен съветник на крал Хлотар II. Въпреки (или заради) почестите и богатствата, които го заобикаляха, Елигий започва да ги презира всички и раздава цялото си имущество, освен това, което смята за необходимо за ежедневието. Той посвещава всичките си доходи на милостиня и на откупване на затворници от всички националности от пазарите на роби. Много от тях стават негови придружители и ученици в знак на благодарност. Състраданието на Елигий става толкова известно, че когато посетителите питат за пътя до дома му, им казват: „Търсете къщата, заобиколена от тълпа просяци. Там живее лорд Елигий.“ Светецът мие краката на бедните, които идват при него, сервира им на собствената си маса и се храни с това, което оставят. Ако парите му свършат, той раздава мебели или дори дрехите си.

Когато крал Хлотар умира през 629 г., Елигий става съветник на неговия наследник крал Дагоберт I. Той основава манастири за мъже в Солиняк и за жени в Париж, казвайки на краля: „Това са стълбите, по които и двамата ще можем да се изкачим до Небесното царство.“ Като кралски съветник той помага за възстановяването на мира между Франция и Бретан и подобрява закона на кралството, за да го направи по-справедлив.

Когато Дагоберт умира през 639 г., Елигий се посвещава изцяло на службата на Бога като епископ на Нойон във Фландрия. Неговата епархия все още е предимно езическа и Елигий пътува неуморно, за да проповядва Евангелието на Христос, често с риск за живота си. Предвидил приближаващата си смърт, свети Елигий починал в мир през 660 г. Когато гробницата му е отворена година по-късно, тялото му е намерено нетленно и излъчва благоуханна миризма.

⚠ Съобщи за неточност