Православен  Календар

24 Юли 2018
Вторник от 9-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Великомъченица Евфимия
  • блажена княгиня Олга
  • Празник на чудесата (451) на великомученицата Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)
  • Блажената равноапостолна Олга, руска принцеса, кръстена Елена (969).
  • Новите мъченици Никодим (1722) и Нектарий (1820)
  • Свети Софроний от Есекс (1993) (28 юни по стария календар)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 12.12-26 (Апостол)

12И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. 13Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени. 14Защото и тялото не се състои от един член, а от много. 15Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото? 16И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото? 17Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието? 18Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. 19И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? 20А сега - много членове, пък едно тяло. 21И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате. 22Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни; 23и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест; 24и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест, 25за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други. 26И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.

Матей 18.18-22, 19.1-2, 13-15 (Евангелие)

18Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. 19Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; 20защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. 21Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? 22Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

1Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан. 2Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там. 13Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. 14Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. 15И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

Жития на светиите

Празник на чудесата (451) на великомученицата Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)

Света Евфимия се почита на 16 септември; днес почитаме чудото, извършено от нейните мощи по време на Четвъртия Вселенски събор. След дълги дебати и липса на напредък между защитниците на Православието и привържениците на монофизитската ерес, двете страни се съгласиха всяка да напише своето различно определение на вярата в две отделни книги и да помолят Бога да им покаже истината. Те поставиха двете книги в шкафа, съдържащ мощите на Света Евфимия, запечатаха шкафа и си тръгнаха. След три дни на непрестанно бдение и молитви, те отвориха реликвария в присъствието на императора и намериха монофизитската книга под краката на Светата, а православната книга в дясната ѝ ръка.

Блажената равноапостолна Олга, руска принцеса, кръстена Елена (969).

„Света Олга, прочута с мъдростта и трезвостта си, в младостта си стана съпруга на Игор, великия княз на Киев, който управляваше през Х век. След смъртта на съпруга си тя сама управляваше умело и накрая се реши да приеме християнската вяра. Тя пътува до Константинопол, за да приеме Светото кръщение. Императорът, виждайки външната ѝ красота и вътрешната ѝ величие, я помоли да се омъжи за него. Тя отговори, че не може да направи това, преди да бъде кръстена; освен това го помоли да ѝ бъде кръстник при кръщелния купел, на което той се съгласи. След като беше кръстена (получавайки името Елена), императорът повтори предложението си за брак. Тя отговорила, че сега той е нейният баща чрез Светото кръщение и че дори сред езичниците не се е чувало мъж да се жени за дъщеря си. Приемайки с достойнство, че е бил надхитрен от нея, той я изпратил обратно в земята й със свещеници, свещени текстове и свети икони. Въпреки че синът й Светослав останал езичник, тя засяла семето на вярата във внука си Владимир (виж 15 юли). Тя починала в мир през 969 г.” (Велики Хорологион)

Новите мъченици Никодим (1722) и Нектарий (1820)

Тези двама мъченици не са били роднини, но историите им са сходни. И двамата са били християни, които приели исляма в ранна възраст под турско владичество. По-късно и двамата се покаяли и, след като изтърпели покаяние, решили да се върнат на мястото на своето отстъпничество и да приемат мъченичеството. И двамата се представили пред турците, провъзгласили християнската си вяра и били обезглавени според ислямския закон.

Свети Никодим не само е приел исляма, но е принудил и семейството си да направи същото. Един от синовете му е избягал на Светата Гора и е станал монах. Бащата го е преследвал там, но е бил подтикнат към покаяние от святостта на мястото и сам е станал монах. След три години покаяние той е решил да се върне у дома в Албания и да приеме мъченичеството си.

Свети Нектарий се е обърнал към исляма (Прологът казва, че под натиск) на седемнадесетгодишна възраст. Когато майка му го видя облечен като турчин, тя извика: „Махни се от мен! Не те познавам. Аз те родих като християнин, а не като турчин!“ Покаял се за постъпката си, той отиде на Светата планина и стана монах. Подобно на Свети Никодим, след няколко години той реши да се върне у дома и да приеме мъченичеството за Христа.

-- -

Свети Софроний от Есекс (1993) (28 юни по стария календар)

Роден е в Русия през 1896 г. Като млад човек е водил живот на художник, опитвайки се да успее като живописец, докато се занимава с широкообхватно духовно търсене, включващо изучаване на източните религии. По време на Руската революция той е избягал в Париж. Там той преоткрива православието от детството си и посвещава живота си изцяло на покаяние и молитва, често прекарвайки часове наред прострян и плачещ на пода в апартамента си в Париж. През 1925 г. се премества на Атон, където живее като монах повече от двадесет години. На Светата Гора той става духовно дете на светия старец Силуан. След почиването на св. Силуан, като здравето му беше сериозно увредено от живота в влажна пещера, той получи разрешение от манастира си да напусне Светата Гора и да напише житие на св. Силуан. Това е „Св. Силуан от Атон“, велико духовно съкровище, което включва писанията на светеца, както и дълбоките размисли на о. Софроний за неговия живот. (До голяма степен благодарение на работата на отец Софроний свети Силуан, който е живял почти напълно уединен живот, е бил прославен от Църквата).

През 1959 г. отец Софроний основава манастира „Свети Йоан Кръстител“ в Есекс, Англия, където е живял до смъртта си. Той беше духовен отец на митрополит Йеротеос от Нафпактос, един от най-дълбоките духовни писатели на съвременното православие, който е казал за него следното: „Още от първата ни среща установих… че отец Софроний беше богослов на нашата Църква, видял Бога. Осъзнах, че Старецът е видял Несътворената Светлина… Разбрах, че той наистина е Божевидец, защото в противен случай целият му живот, цялото му поведение, думите, които изричаше, съветите и, във всеки случай, цялата му личност, не биха могли да бъдат оправдани. Той беше буквално променен от несъздадената Божия благодат.“ В Есекс той беше известен като духовен отец на мнозина и (малко популяризиран) като чудотворец и застъпник. Почина в мир през 1993 г. През 2019 г. беше официално провъзгласен за светец на Църквата от Константинополската патриаршия.

Всеки, който желае да се напои от дълбокия извор на неговото учение, може да прочете (в допълнение към Св. Силуан) книгите му „За молитвата“ и „Ще Го видим такъв, какъвто е“.

„Всяка догматична грешка неизбежно ще се отрази на духовния живот на човека.“ — Старец Софроний

⚠ Съобщи за неточност