Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 45.11-17
(6-ти час)
11Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми?
12Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон.
13Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот.
14Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог.
15Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител.
16Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли.
17А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.
Битие 22.1-18 (Вечерня)
1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.
5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.
6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!
12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.
15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето
16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,
17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;
18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.
Притчи 17.17-18.5 (Вечерня)
17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
18Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
19Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
20Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
21Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
22Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
23Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
24Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
25Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
26Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
27Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
28И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.
1Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
2Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
3С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.
4Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
5Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
Жития на светиите
Мъчениците Кодрат (Квадрат) и сподвижниците му (258)
„В време на преследване на християните много от вярващите избягали в планините и пещерите. Майката на този Кодрат направила същото. Тя била бременна по това време и родила Кодрат в гората, като умряла почти веднага. Той бил пазен и хранен от Божията провидение и неговия ангел-пазител. Кодрат израснал в уединение сред природата. Този, който даде манна от небето на израилтяните в пустинята, изля сладка роса от облак върху устата на детето Кодрат. Когато навърши дванадесет години, той слезе в града, където някои добри хора го харесаха и го образоваха. Той изучаваше медицина и след това започна да лекува болните, като използваше както естествени лекарства, така и, което е по-важно, духовната сила и молитвата, които бяха с него от детството му. Когато под Деций възникнало ново преследване, Кодрат бил отведен на съд и хвърлен в затвора. Пет от неговите приятели застанали до него и изповядали името на Христос. Те били: Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Кресценс. Всички те били влачени по улиците и бити с пръчки и камъни от невярващите, особено от децата, докато стигнали до ешафода. Тук мъчениците се помолиха на Бога и бяха обезглавени с меч. На това място извираше извор, който и до днес носи името на Кодрат и възпоменава героичната смърт за Христа на светите шестима. Те пострадаха с чест за истината в Коринт през 250 г., по времето на император Деций и неговия управител Ясон.“ (Пролог)
Светата ни майка Анастасия (563)
Тя била благородна дама при императорския двор на император Юстиниан и съпругата му Теодора. Но когато овдовяла, напуснала Константинопол и всичките си привилегии и избягала в египетската пустиня. Там Аба Даниел я постриг и, по нейна молба, я представи на братята като евнуха Анастасий, за да не бъде открита от императорските следователи. Тя се затвори в малка килия, където прекара двадесет и осем години в молитва и аскеза. Малко преди смъртта й, нейният наставник Даниел видя лицето й да блести като слънце.