Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 41.4-14
(6-ти час)
4Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият.
5Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха;
6всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се!
7Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: "добра е"; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда.
8А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, -
9ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата й, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля,
10не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда.
11Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, - ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират.
12Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо;
13защото, Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: "не бой се, Аз ти помагам".
14Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, - Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.
Битие 17.1-9 (Вечерня)
1Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;
2и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.
3Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:
4Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,
5и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи
6и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
7И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
8И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.
9И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.
Притчи 15.20-16.9 (LXX) (Вечерня)
20Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си.
21За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път.
22Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват.
23Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о'време!
24За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.
25Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи.
26Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему.
27Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее.
28Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.)
29Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните.
30Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои.
31Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва.
32Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива.
33Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.
1Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.
2Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.
3Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.
4Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.
5Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)
6С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.
7Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.
8По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.
9Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.
Жития на светиите
Св. Теофилакт, епископ на Никомедия (845)
„Теофилакт беше от изток; родният му град е неизвестен. В Константинопол той стана близък приятел на Тарасий, който по-късно стана патриарх на Константинопол (виж 25 февруари). Теофилакт беше назначен за епископ на Никомедия. След смъртта на Свети Тарасий, неговият приемник Никифор (виж 2 юни) свикал редица епископи, за да му помогнат в борбата срещу иконоборството на император Лъв Арменеца, който царувал от 813 до 820 г. Сред тях бил Евтимий, епископ на Сардис (честван на 26 декември), който присъствал на Светия Седми Вселенски събор през 787 г. — той е бил изгнаник три пъти заради светите икони, а за това, че е отказал да се подчини на заповедта на император Теофил да се отрече от почитането на иконите, е бил бичуван от главата до краката, докато цялото му тяло се превърнало в една голяма рана, от която починал осем дни по-късно, около 830 г.; Йосиф Солунски (виж 14 юли); Михаил от Синнада (виж 23 май); Емилиан, епископ на Кизик (виж 8 август); и Свети Теофилакт, който смело изобличи Лъв в лицето, като му каза, че тъй като той презира дълготърпението на Бога, пълно унищожение ще го сполети и няма да има кой да го спаси. Заради това Теофилакт е бил заточен в крепостта Стробилус в Кария, Мала Азия, където след 30 години затвор и лишения е предал святата си душа около 845 г. Лъв Арменецът, според пророчеството на светеца, е бил убит в църквата в навечерието на Рождество Христово през 820 г.“ (Великият Часослов)
Свещеномъченик Теодорет (362)
Свещеникът Теодорет е бил пазител на голяма катедрала в Антиохия, построена от император Константин и известна по онова време като „златната църква“ заради красотата и разкоша на обзавеждането й. Когато Юлиан Отстъпникът се възкачил на трона, той се отрекъл от Христос и започнал преследване на християните. Чичото на императора, също на име Юлиан, дошъл в Антиохия, за да продължи преследването там. След като ограби църквата, той изправи Теодорет на съд и поиска от него да се отрече от Христос. Вместо това, верният свещеник изповяда Христос с пламенност и укори императора, че се е отрекъл от вярата и се е върнал към идолопоклонничеството „като куче, което се връща към повръщаното си“. Въпреки това, съдията уринира в златната църква, за което Теодорет предсказа, че ще умре ужасна смърт. Теодорет беше обезглавен, а Юлиан, неговият съдия, беше обзет от ужасни коремни болки от момента, в който оскверни църквата, до смъртта си в мъки.
Бележка: Теодорет се чества на 3 март по гръцкия календар.