Православен  Календар

22 Февруари 2018
Четвъртък от първата седмица на Великия пост

Великденски пост — Без изключения

Богослужебни бележки

  • Велик канон

Празници

  • Отдание на Сретение

Почитани светии

  • Мъченик Никифор Антиохийски
  • мощите на св. Инокентий Иркутски
  • Свети мъченик Никифор (ок. 257)
  • Свещеномъченик Петър Дамаскин, епископ на Дамаск (ок. 776)
  • Петър Дамаскински, исихаст (XII в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 2.11-21 (6-ти час)

11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден. 12Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, - и то ще бъде унизено, - 13против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански, 14против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове, 15против всяка висока кула и против всяка крепка стена, 16против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения. 17И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден, 18и идолите съвсем ще изчезнат. 19И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята. 20В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя, 21за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.

Битие 2.4-19 (Вечерня)

4Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, 5и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, 6но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. 7И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. 8И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. 9И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 10От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. 11Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; 12златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс. 13Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш. 14Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. 15След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. 16И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. 18И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен. 19Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.

Притчи 3.1-18 (Вечерня)

1Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди; 2защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир. 3Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, - 4и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците. 5Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум. 6Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки. 7Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото: 8това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости. 9Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, - 10и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст. 11Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; 12защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. 13Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, - 14защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: 15тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. 16В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;) 17пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни. 18Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.

Евреи 7.7-17 (Апостол, Сретение)

7Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия. 8Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив. 9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама: 10защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек. 11И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов? 12Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът. 13А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника; 14защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал. 15И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник, 16Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот. 17Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Лука 2.22-40 (Евангелие, Сретение)

22А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, 23както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; 24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. 25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. 26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. 27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, 28той Го прегърна, благослови Бога и рече: 29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; 30защото очите ми видяха Твоето спасение, 31що си приготвил пред лицето на всички народи, - 32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. 33А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. 34И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, - 35и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца. 36Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; 37тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. 38И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. 39И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. 40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Жития на светиите

Свети мъченик Никифор (ок. 257)

Свещеникът Саприций и мирянинът Никифор живеели в Антиохия, Сирия. Въпреки че били най-близки приятели, едно несъгласие между тях довело до отчуждение, а след това и до откровена вражда. С времето Никифор дошъл на себе си и осъзнал, че помирението и любовта между братята са ценни в очите на Господа, и изпратил пратеници при Саприций, за да поиска прошка от него в името на Христос. Но пратениците му били отпратени, а Саприций студено отказал всякакво помирение. В същото време той нарушил Господната заповед, като продължил да служи на олтара, без да се опита да сключи мир. Никифор най-накрая отишъл лично и паднал в краката на Саприций, но дори и това не дало резултат.

Скоро избухна преследване на християните и Саприций беше арестуван. Когато той изповяда Христос без страх и колебание и отказа да принесе жертва на идолите дори под мъчения, той беше осъден на обезглавяване. Никифор беше разтревожен, че Саприций може да даде живота си в името на Христос, докато все още е във вражда с брат; и че самият той ще загуби шанса си да сключи мир. Докато Саприций беше воден към мястото на екзекуцията, Никифор падна на колене пред него и извика: „Христови мъченик, прости ми прегрешенията, за които си ми ядосан!“ Въпреки това Саприций хладно отхвърли молбите на бившия си приятел. Поради това, когато палачът вдигна меча си и короната на мъченичеството беше само на секунди разстояние, Бог оттегли благодатта Си от свещеника, който се обърна към палача и заяви готовността си да се поклони на идолите. Никифор, който беше сред свидетелите, го умоляваше да не се отрече от вярата, но думите му не дадоха резултат. Тогава Никифор се обърна към палача и извика: „Аз съм християнин! Вярвам в нашия Господ Иисус Христос, когото той току-що отрече. Пуснете го и ме убийте на негово място!“

Управителят се съгласил и наредил освобождаването на Саприций и екзекуцията на Никифор. Мъченикът радостно положил врата си на дръвника и взел короната, която Саприций беше изхвърлил. Синаксарионът завършва така:

„Когато замина за небето, за да получи венеца на славата, свети Никифор остави на нас, християните, ярък пример за думите, изречени от Светия Дух: Ако предам тялото си на изгаряне, но нямам любов, нищо не печеля (1 Кор. 13:3). Ако не прощавате на хората прегрешенията им, нито вашият небесен Отец ще прости вашите прегрешения… Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 6:15; 7:2).“

Свещеномъченик Петър Дамаскин, епископ на Дамаск (ок. 776)

„Свети Петър е бил епископ на Дамаск по времето на царуването на Константин Копроним (ок. 776 г.) и съвременник на Свети Йоан Дамаскин. Той е бил арестуван по заповед на халифа Валид за това, че е осъждал еретическите учения на мюсюлманите и манихеите. Езикът му е бил отрязан и той е бил изпратен в изгнание в Южна Арабия (Арабия Феликс), където е продължил да проповядва истинската вяра и да служи на светите Тайнства, докато не е получил наградата за трудите си в небесата.“ (Синаксар)

Петър Дамаскински, исихаст (XII в.)

За него се знае малко, освен това, което е записано в „Филокалия“. Свети Никодим, съставител на „Филокалия“, пише, че неговото дело е „обобщение на святото бдение… кръг в кръг, концентрирана „Филокалия“ в рамките на по-обширната „Филокалия“.

⚠ Съобщи за неточност