Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
Колосяни 3.12-16 (Апостол)
12И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение,
13като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие.
14А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството, -
15и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете.
16Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост; учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си.
Лука 18.18-27 (Евангелие)
18И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
19А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
20знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
21А той рече: всичко това съм опазил от младини.
22Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
23А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
Жития на светиите
Свети мъченици Мина, Ермоген и Евграф (235)
Минас бил атинянин, придворен на император Максимин и таен християнин. Веднъж в Александрия избухнали граждански вълнения, предизвикани от различни политически фракции и от нарастващия успех на християнските мисионери в отвръщането на александрийския народ от идолите. Императорът изпратил Минас да помири страните и да уреди спора. При пристигането си Минас бързо разрешил политическите проблеми и възстановил мира в града; но вместо да потуши християнството, както желаел императорът, той направил всичко по силите си, за да защити християните и да насърчи разпространението на Евангелието. Когато мълвата за това стигнала до императора, той изпратил друг доверен придворен, Ермоген, да възстанови имперската власт и да екзекутира Минас, ако не се отрече от Христос. Ермоген изпълнил стриктно тези заповеди: той подложил благочестивия Минас на различни ужасни мъчения на публичната арена. Но Минас бил по чудо запазен през всички тях и когато най-накрая се появил на арената, обграден от двама блестящи ангели, Ермоген се разкаял и изповядал Христос. Той от своя страна станал толкова пламенен защитник на Евангелието, че скоро бил назначен за епископ (!). Накрая императорът решил, че единственото решение е сам да дойде в Александрия. Там той наредил жестоко да измъчват до смърт Мина и Ермоген тайно, за да не извършат публични чудеса; но когато императорът се явил пред народа на арената на следващия ден, двамата светци, чудотворно запазени, също се появили там, карайки народа да извика: „Христос е единственият истински Бог!“ При гледката, писарят на Мина, Евграф, се обявил за християнин, скочил на арената и публично поискал честта да умре с тях. И тримата били обезглавени. Скъпоценните им мощи по-късно били отнесени в Константинопол, където извършили много чудеса.