Православен  Календар

25 Ноември 2018
26-а неделя след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Св. Йоан Милостиви, патр. Александрийски
  • Отче наш сред светиите Йоан Милостиви, патриарх Александрийски (619)
  • Свети отец Нил Синайски (430)
  • Свети Нил Мироточив от Атон (1651 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Ефесяни 5.8-19 (Апостол)

8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, 9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина - 10и изпитвайте, що е благоугодно Богу. 11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. 12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. 13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина. 14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. 15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, 16като скъпите времето, защото дните са лукави. 17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. 18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, 19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,

Лука 12.16-21 (Евангелие)

16И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; 17и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. 18И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, 19и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. 20Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? 21Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Жития на светиите

Отче наш сред светиите Йоан Милостиви, патриарх Александрийски (619)

Той е син на благородно семейство в Кипър. Оженил се и имал няколко деца, но когато съпругата и децата му починали почти едновременно, той приел загубата си като призив да изостави светските грижи и посветил живота си изцяло на Бога. След време бил ръкоположен за архиепископ на Александрия, където станал известен с ревността си за православната вяра и с борбата си срещу различните ереси, които преобладавали в Египет по това време. Най-вече обаче бил известен с удивителната чистота на своята щедрост и състрадание към всички.

В деня на възкачването си за патриарш, той заповядал внимателно преброяване на своите „господари“, както наричал бедните и просяците. Оказало се, че в града има 7500 бедни и свети Йоан заповядал всички те да бъдат облечени и хранени всеки ден от богатството на Църквата. В молитвите си той казвал: „Ще видим, Господи, кой от нас ще спечели това състезание: Ти, който постоянно ми даваш добри дарове, или аз, който никога няма да спре да ги раздавам на бедните. Защото нямам нищо, което да не дойде при мен по Твоята милост, която поддържа живота ми.“

Липсата на преценка при даването на милостиня на бедните понякога ужасявала околните. Веднъж един хитър просяк дошъл при Йоан четири пъти в четири различни преобличания, като всеки път получавал милостиня. Когато на светия патриарх било казано за това, той заповядал на човека да му се даде двойно повече, казвайки: „Може би той е Иисус, моят Спасител, който е дошъл нарочно, за да ме изпита.“ И все пак, колкото по-щедро давал той, толкова по-щедро Бог давал дарове на Църквата, така че пари никога не са липсвали нито за бедните, нито за собствените реални нужди на Църквата. Веднъж един от духовниците дал само една трета от това, което патриархът наредил на богат човек, който бил изпаднал в бедност, мислейки, че църковната хазна не може да си позволи да даде толкова много. Тогава свети Йоан му разкрил, че благородна жена, която планирала да даде огромен дар на Църквата, малко след това дала само една трета от това, което първоначално е планирала.

Веднъж, докато отслужвал Божествената литургия в катедралата, патриархът спрял точно преди освещаването, наредил на дякона да повтори ектенииите и изпратил да повикат един от клириците си, който таял злоба към него и не искал да дойде на църква. Когато мъжът дошъл, патриархът се поклонил пред него и със сълзи го помолил за прошка. След като се помирили, той се върнал при олтара и продължил службата.

Въпреки че патриархът живеел в добре обзаведен дворец, подобаващ на ранга му, той не притежавал собственост и живеел в скромна килия в двореца. Един благочестив гражданин, знаейки за бедността му, веднъж му дал хубаво одеяло. Светецът веднага продал одеялото и дал парите на бедните. Дарителят обаче намерил дара си за продажба в магазин, купил го и го дал отново на патриарха. Патриархът отново го продал, а дарителът отново го намерил и го дал. Синаксарий казва: „Тъй като никой от тях не се предал, завивката минала през ръцете им много пъти и била средство, чрез което Йоан косвено убедил богаташа да раздаде голямо състояние на бедните.“

Въпреки щедростта си, патриархът бил твърд с монофизитските еретици. Макар че им давал всичко, което можел, когато се нуждаели, той напътствал православните вярващи никога да не се покланят или молят с тях.

По негово собствено искане патриархът се завръща в Кипър, където през 619 г. умира на 64-годишна възраст. В последните си часове той благодари на Бога, че не е останало нищо от богатствата, които му е било поверено да управлява в полза на бедните.

Свети отец Нил Синайски (430)

Той служил като префект на Константинопол по време на управлението на император Теодосий. Бил женен и имал две деца, син и дъщеря. Презирайки висшето си светско положение, Нил и съпругата му се съгласили да започнат монашески живот в Египет, като тя завела дъщеря им в женски манастир, а той завел сина им на планината Синай. Заедно Нил и синът му Теодул живели в исихия по склоновете на планината с другите монаси, които прекарвали живота си в уединение, събирайки се само веднъж седмично, за да се причастяват с Тайнствата. Един ден сарацински разбойници нападнали монасите, убили мнозина и пленили други; собственият син на Нил, Теодул, бил сред пленените. За да преодолее мъката си от загубата на сина си, Нил удвоил молитвите и аскетическите си трудове и станал широко известен с дарбите си на пророчество и проницателност. Той написал повече от хиляда писма и духовни трактати, включително някои в защита на своя духовен баща Свети Йоан Златоуст, който бил несправедливо заточен.

След много години на планината Синай, Свети Нил намерил жив отдавна изгубения си син. Баща и син заедно били ръкоположени за свещеници от епископа на Елуса, който се грижел за Теодул. Свети Нил починал в мир около 430 г. Мощите му по-късно били върнати в Константинопол и почитани в църквата „Сиропиталище“.

Свети Нил Мироточив от Атон (1651 г.)

Той е роден около края на шестнадесети век в Южна Гърция. В ранна възраст той постъпва в монашески живот и с времето намира уединена пещера на южните скали на Атон, посвещавайки дните си на молитва, непозната за почти всички. Почива в мир през 1651 г. и е погребан близо до пещерата си. Благоуханна мирна мирна тече от тялото му толкова обилно, че образува поток, вливащ се в морето отдолу; много хора идвали с лодки, за да събират мирната мирна, която лекувала много болести. Един от учениците му, обезпокоен от постоянния поток от посетители, се оплакал в молитва на светеца и потокът от мирна мигновено спрял, за да не се възобнови никога повече.

⚠ Съобщи за неточност