Библейски четива (Синодален превод)
Битие 28.10-17 (Вечерня)
10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
Езекиил 43.27-44.4 (Вечерня)
27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.
1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени.
2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени.
3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе.
4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.
Притчи 9.1-11 (Вечерня)
1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
Йоан 20.19-31
(9-то утринно Евангелие)
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.
25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.
31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Лука 1.39-49, 56
(Утринно Евангелие)
39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?
44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
46И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
Галатяни 1.11-19 (Апостол)
11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.
13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,
14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи
16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.
Евреи 9.1-7
(Апостол, Покров)
1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая".
3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих";
4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
Лука 7.11-16 (Евангелие)
11На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наи'н; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.
12А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града.
13Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи.
14И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!
15Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.
16И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Покров)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Жития на светиите
Покров на Пресветата Богородица и Приснодева Мария
На 1 октомври 911 г., по времето на император Лъв Мъдри, в църквата „Блачерна“ на Божията Майка в Константинопол се провеждаше всенощно бдение, на което се бяха събрали много вярващи. Свети Андрей, блажен за Христа (почитан утре, 2 октомври), стоеше в задната част на църквата заедно с ученика си Епифаний. Около четири сутринта Пресветата Богородица се яви над хората, облечена в блестящи одежди, обкръжена от неописуемо сияние и държаща воал в протегнатите си ръце, сякаш за да защити всички хора. Свети Андрей казал на Епифаний: „Виждаш ли как Царицата и Госпожата на всичко се моли за целия свят?“ Епифаний отговорил: „Да, отче, виждам го и треперя от страх.“ Това чудно събитие е записано в житието на свети Андрей, написано от Епифаний. Поради това Църквата празнува ежегоден празник на тази дата.
Забележка: Този празник е особено обичан в славянските църкви. През 1960 г. Гръцката църква премести празнуването му на 28 октомври, в памет на закрилата на Божията Майка над гръцките сили, държащи албанския фронт срещу Италия през 1940 г.
Свети Роман Мелодист от Константинопол (556)
Роден е в Емеса, Сирия, вероятно от еврейски родители. Служил е като дякон в Бейрут, а след това в Константинопол по времето на патриарх Евфемий (490-496). Бил е неграмотен, нямал е музикално образование и пеел зле; поради това бил презиран от много от по-образованите духовници. Една нощ, след като Роман се помолил на Божията Майка, тя му се явила в сън, подала му лист хартия и му казала да го погълне. На следващия ден, на Рождество Христово, Роман отишъл на амвона и с ангелски глас изпял „Днес Дева...“, което и до днес се пее като Кондак на празника. Всички присъстващи били изумени от напълно неочакваната красота на химна и на пеенето на Роман. Свети Роман продължил да съчинява повече от хиляда Кондаки (които някога били дълги химни, а не кратките стихове, използвани в църквата днес). Той почти със сигурност е авторът на възвишения Акатист към Божията Майка, който е послужил като образец за всички други акатисти. Той почина в мир, докато все още беше дякон на Великата църква в Константинопол. Много от неговите химни бяха вдъхновени от химните на Св. Ефрем Сирин.
Влиянието на близкоизточната музика върху химнографията на Църквата е неизмеримо. Мнозина от тези, които са установили формата на църковната музика, са били сирийци: два известни примера са Св. Роман и Св. Йоан Дамаскин, които са съставили Октоехос, Пасхалната служба и Погребалната служба. Тяхната музика от своя страна е била моделирана по музиката на еврейския храм. Византийската музикална традиция произхожда без прекъсване от музиката, пеена по времето на Христос, и вероятно от самия Христос.
Нашият Свети Отец Григорий, хормейстърът (Доместикос) на Великата Лавра (1355)
Той беше певец в Великата Лавра на Атон. Веднъж, в навечерието на Богоявление, той беше вдъхновен да изпее химна „О, пълна с благодат, ти, която си радост на цялото творение“ вместо обичайния „Наистина е достойно да Те благословим“ по време на Божествената литургия. Когато направи това, Пресветата Богородица му се яви, благодарила му и му дала златна монета в знак на своята благосклонност. Монетата все още се съхранява в Лаврата. Той почина в мир. Оттогава химнът на Свети Григорий се пее като част от Божествената литургия на Свети Василий.